22.03.2009 г., 8:44

Възрастта, в която

830 0 0

     Рано или късно идва момент, в който Госпожа Любов се изнася да живее в гаража. "Нека в хола да се ширят младите" - казва си тя, за да прикрие разочарованието си.
     Настанява се на предната дясна седалка на старата семейна кола и се оглежда крадешком в страничното огледалце, за да изскубне белия косъм от косата си. "Не съм толкова стара" - мърмори си тя.
     През повечето време лежи свита на задната седалка. Разговаря си с мириса на бензин и бои. Забравила е колко й се гадеше от тях, когато беше млада. От време на време звъни по джиесема или пише на лаптопа до въображаеми обожатели. 
     Гърдите й жадно пият свежия въздух, който я лъхва, когато някой отваря вратата на гаража. А когато някой подкара колата, ехееей!... Тогава знае - предстои й страхотен любовен уикенд! Или поне разходка до магазина! В най-лошия случай някой ден ще я продадат за старо желязо заедно с колата.

 

 

© Електронно списание LiterNet, 18.11.2009, № 11 (120)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...