Ябълката
Нежните пръсти на слънцето докоснаха крехката сладостна плът на ябълката. По кръглото й гладко лице засия усмивка. Лека руменина озари тънката й обвивко и се разля от всичкит й страни. Ябълката сияеше, скрита сред листата, защитена от злобни помисли. Тя бе щастлива – получавйки милувките на слънцето. Тя бе глуха за злият поглед на света. Тя бе прелестна. Другите – човешките пръсти, повдигнаха зелената завеса и пред погледа на Човека заблеста тя – Ябълката, в цялта си прелест. Очите поглъщаха ненаситно сладкото блаженство, предусещайки вкусът на зрелия плод. Ябълката усети, през зелената мозайка, че нещо приближава, но не се засрами. Тя желаеше да се покаже пред света в цялата си прелест, точно в този момент, когато бе най-красива. Топлата длан я обви и издърпа. „Ах” простена ябълката и се озова в човешките ръце. Човекът присви блажено очи, вкусвайки от сладкия плод.
© Надежда All rights reserved.
