Ягодовите сънища
Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по туфи от зелен килим, глухарчета се поклащат в такт с несръчната ми мелодия, кълвач равномерно трака по кухините на дърветата, надушвам лисичи стъпки из пречупените от ветровете клони на ниските храсталаци. Чувствам се здрав и силен и не усещам как, превит над червените топчести плодове, се изнизва младостта ми.
Каква ти младост, брадата ми е съвсем побеляла, едното коляно прищраква в ритъма на остроклюна, очите ми сълзят от многото взиране, главата ми се мотае от мириса на ягодовата гора, устните ми са напукани от жажда.
Една сълза напира някъде под клепача ми.
Посягам към шишето в раницата и тогава се събуждам.
До мен жена ми чете книга.
-Усмихваше се насън, какво сънува - пита ме тя.
- А, мои си работи, забравих вече - отговарям аз.
Ще ме разконспирира, така си мисля.
Май че е време да сменя ягодите с малини.
10.01.2013 Любомир Николов
© Любомир Николов All rights reserved.
