Ъпсуртну (експериментче)
Едрият доберман с размерите на новородено коте тихичко грухтеше вън на двора. В близката далечина два безстопанствени котарака, очевидно избягали от зорките погледи на стопаните си, оживено спореха кой да получи парчето развалена прясна риба намерено в в кварталната кофа. Лаят им бе така силен, че дори двестагодишната мраморна статуя на трудолюбивия мързеливец, която всъщност бе завършена едва преди седмица, би избягала ако можеше. Внезапно спокойствието на този неспокоен квартал бе нарушено. Някой се прокрадваше в тихата слънчева нощ. Висок белокож афроамериканец прескочи двуметровата оградка с лекотата на хипопотам. Грухтящото кучеподобно изчадие наречено Цербер впери страховитите си кървавочервени черни очи в неканения гостенин. Хвърли се напред с бавната бързина на гигантска костенурка и така нежно близна новодошлия, че едва не отнесе ръката му. Успокоен, невротичният юноша, който наскоро отпразнува шестдесетата си годишнина, бавно започна да оглежда малката къщичка с размерите на средновековен замък. Стоя така около минута, която продължи почти час. Най- сетне погледът му попадна върху това, което търсеше. Един от затворените прозорци зееше широко отворен. Невинният бял черньо, чието досие бе по - дълго от Конституцията на САЩ отново се запромъква подобно на пиян японски нинджа. Походката му бе така тиха, че вдигаше шум колкото едновремешен руски танк. Внимателно се провря през прозореца и се изгуби в тъмната къщурка. Секунди след това проехтя тих изстрел със силата на оръдейна канонада.
- Господи, днешната младеж. - разочаровано промълви Масимо Дженовезе - някогашен наемен убиец на сицилианската мафия, докато презареждаше пълната си двуцевка. - Дори един обир не могат да извършат като нормалните хора.
© Акеми Йошида All rights reserved.
