Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто

Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам

насред океана в януарска сковаваща нощ.

В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше мрак.

След дълбока въздишка той се съвзе и се огледа, но не видя нищо.

Миналото му премина като на лента и вече на предела на силите си той издъхна и потъна завинаги.