Поредна юлска нощ..
От тези, в началото, чийто хлад приятно гъделичка тялото ти. Навън е спокойно, едва доловими са само нестихващите монотонни песни на хиляди щурчета и заглъхващите викове на нощните птици.
Тази вечер небето не е осеяно с безбройните блещукащи светлосини мъниста, сякаш някой зъл маг е откраднал красивото звездно наметало и е разкрил бездната, огромна и черна, в която се взираме аз и ти, мили приятелю...
Взираме се на хиляди километри един от друг, разделени не само от разстоянието, но и от тъмната ни страна, която толкова много напомня на онази бездна, в която всяка безсънна вечер се взираме и аз, и ти.
А тя е огромна и тъмна колкото безкрайността. Толкова статична и спокойно на пръв поглед, но след това плашеща със своята мистериозност и безграничност. Нали знаеш, приятелю, тя живее във всеки един от нас. Онзи тъмен и нестихващ хаос, който никога не би бил подреден, онзи хаос, който първоначално гори като огън и те примамва със закачливото си движение и топлина, но с ...