Jan 3, 2012, 11:45 PM

Юнак без рана не може

  Prose » Others
3K 0 0
2 min reading

Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем да се сгушим в прегръдките на мама или на татко, за да не ни е страх от тъмнината в нощта, от всякакви митични създания, родили се в съзнанието ни, от духове, вещици и какво ли още не. Когато сме малки, има кой да ни вдигне, когато паднем, кой да ни прегърне, когато плачем. Има кой да ни защити, когато се страхуваме. Има кой да направи болката по-малко болка с думите: ''Юнак без рана не може''.
Ние, хората, обаче, както всяко живо същество на земята, се раждаме, растем и накрая умираме. И някой ден се налага да започнем да се грижим сами за себе си. Да нагазим в дълбоките води на живота. Тогава решенията, които вземаме, пътеките, по които поемаме, думите, които изричаме, са нашите собствени избори. Ние избираме как да се държим, кои хора да допуснем до себе си и кои не. Кои мечти да следваме, какви планове да имаме, колко силно да вярваме, да мразим, да обичаме. И изведнъж сякаш този всеизвестен ни израз се забравя. Никой вече не ни казва, че без рани не може. Дори ние самите вече не си го повтаряме.
И идват страшни хора, които разбиват сърцата ни, а болката, която изпитваме, е много по-силна от това да ожулим коленете си. И сякаш бихме предпочели да ни прониже нож, за да прекъснем страданието си. И понякога, удряйки сами себе си, мечтаем за деня, в който няма да понасяме всичко това. Защото болката от предателството и от загубата на любими хора е най-силна. Тогава няма кой да ти каже: ''Юнак без рана не може''. А ти знаеш, че дори и да чуеш тези думи, те вече нямат силата да те успокоят и да спрат сълзите ти. Но както белезите по тялото ни, когато сме били малки, са символ, че сме имали хубаво и истинско детство, така и белезите по сърцата и душите ни са знак, че сме живели собствения си живот и че всяка драскотина, всяка рана, всяка отворена дупка в нас самите ни е направила малко или много по-силни.
Затова ние трябва да носим белезите си като медали, защото юнак без рана не може!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...