Юни стремглаво се ражда само на село, там от топлата прегръдка на май, стопяващ леда на своята зима.
Юнското слънце прокарва топлите си пръсти през крехките стръкове на ниско подалата своите ръчици из земята тревица.
Крехката люцерна бавно се изправя мокро обсебена от тежките целувки на топлия дъждец.
Божура разцъфва там на баира до камъните из високото и кротко се усмихва на гюла долу ниско в селото, носещ стремглаво тежкия си аромат по каменните зидове.
Агнета блеят из селските дворове и викове на деца изпълват събуждащото се от юни село.
Стартостта прави ситни крачки и се връща в младостта си от крехките боси крачета тичащи из селските дворове.
Домакините са отворили сърца за внуците си, за да нарисуват моменти, които ще овият детското сърце като бръшлян и ще завършат в спомени отново в старостта. Тази на децата.
Моменти на радост, трепети, очаквания в неспиращото лято чакат да отприщят дъха си в безспирен поток.
Реката румоли тихо спокойно, уморена от зимата.
Чисти старите клони, з ...