- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име.
- А-а-а, тъй, тъй…. Андрешко…. Може ли да мина на „ти”, Андрешко? Добър гражданин си ти, Андрешко. Всички станахте такива. Научихте се да си плащате данъците цивилизовано, често и навреме. Ето – затова ви уважавам! Гледам ви в данъчното – доброволно внасяте дължимото, не се опитвате да мамите властта. Е, има някои…. Добре, че са единици….
- Как така, господине? Нима има граждани, които да не желаят да помогнат на държавата, да не искат да й дадат данъка, не щат да увеличават бюджетния излишък ? – изтръпна Ендрю.
Господинът в кожух от изкуствена кожа махна с ръка. Изглежда хич не му се говореше за лошите единици. Но все пак продължи:
- Играе ни един вашенец там…. Дяволува, крие доходите, декларация даже невярна ...