Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - свързочник-телеграфист, негови снимки от фронта, Георгиевски кръст за храброст, много медали ... И чудесни снимки от София, където е учил - непосредствено след войната ... Татко беше твърде добродушен, особняк ... Помня баща си с любовта му към земята и към гората … Там, той сигурно се е чувствал на своето място, при корена - прадядото ни, пешия горски дал начало на рода Пежгорски ... Баща ми, още на около 4-5 години ме е ограмотил, но ме учеше и на Морзовата азбука ... Предимно на него аз дължа любовта си към книгите, училището и образованието си ... А тъй като трудно се устроих на постоянна работа, той все ми отделяше от своята пенсия ... Преди завинаги да ни напусне, татко през последните ...