3 мин за четене
Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - свързочник-телеграфист, негови снимки от фронта, Георгиевски кръст за храброст, много медали ... И чудесни снимки от София, където е учил - непосредствено след войната ... Татко беше твърде добродушен, особняк ... Помня баща си с любовта му към земята и към гората … Там, той сигурно се е чувствал на своето място, при корена - прадядото ни, пешия горски дал начало на рода Пежгорски ... Баща ми, още на около 4-5 години ме е ограмотил, но ме учеше и на Морзовата азбука ... Предимно на него аз дължа любовта си към книгите, училището и образованието си ... А тъй като трудно се устроих на постоянна работа, той все ми отделяше от своята пенсия ... Преди завинаги да ни напусне, татко през последните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация