Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, като при уважаемата колежка Красиналина /да не се бърка с Кристалина!/, но черепи ще има. Те, мотиките, не са задължителни, но черепите – да, защото къде иначе нашите двама хубостници ще си държат скъпоценните мозъци, ако и хич да не обичат да ги използват по предназначение? Това не е и историята за внезапно освестилите се к*рви на моя уважаван съгражданин Вежди, прошепната под сурдинка по уредбите на НС, като в оня корейски филм, където главната героиня споделяше с дружката си интимните си /несъжителстващи/ чувства към капитана на футболния отбор на училището при включен радиомикрофон и на фона на прочувствена интимна радиоуредбена музика по време на междучасието.

  Не! Това ще е съвсем друга история. Ако ме питате любовна история ли ще е, ще кажа категорично – да! Е, малко шантава любов е това тяхното с елементи на кръв, насилие и други някои аксесоари, но какви ли не  ужасии се случват ката ден в съвременната ни действителност /справка – изброените по-горе истории, както и тези от новинарските сайтове/, та ще седнем сега да им придиряме!

  Предишните ми герои /ония с тоалетната/ се казваха Русо, Укро и Нато. Тези сега имат подобни имена: юнакът Русиян /по дядо Вазов и Мунчо/, девицата Окрайна /с „О“ и „й“/, и по-далечният им съсед – Нато, който си е Нато, в която и история да го напъхаш, и не знам това плюс ли е или минус, вие преценете.

  Юнакът Русиян бил висок, строен и широкоплещест богатир с хубост ненагледна, любител на водката и с обезоръжаваща нежния пол склонност да попада под дамски чехъл, стига само да намери подходящ. Унизителното подчинено положение компенсирал с изкуствено напомпана напереност и агресивно поведение и с трупане още от ранно детство на разнообразен оръжеен арсенал – дървени пушки, крилати ракети от федербал, железни боксове, ножички за рязане на нокти, кухненски ножове, вилици, лъжици, новогодишни фойерверки и фишеци от всякакъв вид и калибър. Апартаментът му бил голям, четиринайсетстаен, с изглед към морето и планината, имал и железен сейф, пълен с пари в брой, скъпоценности и солиден капитал на сигурно място в една швейцарска банка.

  Девицата Окрайна била и тя хубавица ненагледна, с много природни дадености – килерът ù бил пълен с чували с жито и царевица, в мазето имала цял тон въглища за печката, а в гаража – две коли – „Волга“ и „Мерцедес“. Апартаментът ù бил по-скромен – само четиристаен, но пак стигал! Няма да ви обяснявам защо тази прекрасна жена /макар и вече преминала девическата възраст/ носи името Окрайна с „О“, само ще се осмеля да запитам уважаемите читатели, в кой аджеба език „о“, когато не е ударено, се произнася като „у“, а не като „а“, за разлика от руския? В българския-я-я! Клоня натам, че ние, българите, спокойно можем да претендираме за авторство на украинския език, по примера на македонския /защото нашата девица недевица била украинка по националност/. Е, сразих ли ви с неопровержими научни аргументи?

  Та живели нашите двама разнополови хубавци, що живели в съседство и както си му е редът, хвърлили око един на друг и на апартаментите си и се залюбили.

  Оженили се те, както си му е пак редът /нямало нужда да чакат конституцията да им разрешава интимна връзка, пък и били се те сношавали и събирали и преди, макар и спорадично/ и решили да слеят апартаментите си. Разбили носещите стени между двете жилища и всичките в обиталището на Окрайна, като от него се получила една огромна стая, която станала гостна. А жилището им вече имало цели 15 стаи. Без малко да присъединят и още една, 16-та, но работата се разсъхнала, защото се оказало, че оня едностаен апартамент не граничел с техния и имало проблеми с логистиката, пък и там се въдели все още прекалено много българи, та се отказали в последния момент.

  Живели така двамата в мир и сговор и от време на време с хър-мър в продължение на много години. Е, съпругът си падал малко деспот и ревнивец – не пускал благоверната си сама в чужбина, следял я с незаконни и законни технически средства и когато много се опъвала, я наказвал с продължителни „командировки“ в Сибир при тъщата, ала в кое семейство нещата вървят само по мед и кюмюр за печката, нали така? Ще попитате сигурно – как така един мъж под чехъл може да бъде деспот? Може, може! Зависи дали говорим за вътрешната нагласа или за поведението.

  Така или иначе, всяко привидно безоблачно щастие си има предел и проблемите започнали: явили се някакви роднини – чичовци от Рига, Тбилиси и Талин, лели от Кишинев, Вилнюс и Ереван. И всички те казвали, че притежават стаи от апартамента на Русиян, носели куп документи, позовавали се на някакъв член 72, който има давал право да си отделят само за тях тия стаи, спорили и се карали с нашата щастлива двойка.

  Започнали се безкрайни дела и апартаментът с 15-те стаи бавно и неотклонно започнал да се разпада. Заселили се лелите и чичовците там, вдигали шум до Бога, устройвали празненства, сватби и погребения, въобще – станало невъзможно да се живее спокойно.

  Писнала ù на Окрайна цялата тази тупурдия и един ден извикала Русиян на четири очи в банята /само там било относително спокойно/ и му казала право, куме, та в очи:

  – Искам развод! Ще си отделя стария апартамент и ще си вдигна пак старите стени. Всеки ден треперя да не стане някое земетресение и да не останем под развалините без носещи стени.

  Богатирът Русиян ревнал с глас, усилен от акустиката в това място злачно и място покойно:

  – Искаш, ама няма! Нови Берлински стени ли ще градиш?

  – До Берлински конгрес още не съм стигнала, но ако трябва, за да се махна оттук – да!

  – Фашистка, бандеровка! – викнал Русиян.

  – Диктатор, мародер! – не му останала длъжна Окрайна.

  Хванал за косите Русиян жена си, извадил едно макетно ножче, което случайно се оказало в джоба му, и започнал да я кълца с него. Повече от 400 среза ù направил. Що кръв, що викове, мале!

  – Парче по парче ще дера от теб, но развод няма да ти дам! – викал той. – Всяка година подаръци за рожден и имен ден, вечери на свещи, съвместни ваканции в чужбина, 8-ми март, Нова година, портокали, мандарини, банани… Длъжница си ми!

  – Какво искаш от мен? – плачела Окраина. – Кримската холова гарнитура ти дадох, донбаския порцеланов сервиз – също, даже и луганския гардероб. Сега аз си искам апартамента. Пусни ме, чудовище!

  Разбира се, съдът дал развод на Окрайна, присъдил ù и частта от апартамента, която си била нейна. Тя направила основен ремонт и пак вдигнала съборените носещи стени. Заживяла в своята част от жилището и не искала да чуе за Русиян. Дори един далечен съсед – Нато /ето че стигнахме и до него/, започнал да я навестява от време на време.

  Видял го Русиян да се измъква по тъмна доба от жилището ù, видял я и нея – начервосана, нагримирана, с нова прическа, нахилена – разбрал каква е работата и побеснял.

  Грабнал целия оръжеен арсенал, който има под ръка, и нахлул в апартамента ù. Първо насилил вратата на спалнята ù, където се била заключила, с един чук, после насилил и нея с дръжката на крилатата ракета. И пак ù посегнал с макетното ножче.

  – Защо ми причиняваш всичко това? – викала и плачела Окрайна.

  – Защото се разведе с мен. Ще продължиш да изпълняваш съпружеските си задължения! За мен все още си моя жена. Ще ми готвиш, ще ме переш, ще чистиш и няма да искаш заплата, а ти ще ми плащаш – със секс! И когато реша да набия някой от чичовците или лелите, или теб, ще ме подкрепяш безрезервно! – казал Русиян и се нахвърлил срещу нея.

  На другия ден – насинена, натъртена и накълцана като новогодишна салата, без грим и прическа, Окрайна хукнала към блока на Нато. Влязла при него и му разказала всичко. Разярил се Нато. Тя очаквала да се втурне да мъсти, но той казал:

  – Не мога да се меся. Това са си ваши вътрешни работи. Ако употребя сила, ще отида в затвора. Но мога да ти помогна да се защитиш.

  Отворил той килера си и оттам се посипали –  дървени пушки, крилати ракети от федербал, железни боксове, ножички за рязане на нокти, кухненски ножове, вилици, лъжици, новогодишни фойерверки и фишеци от всякакъв вид и калибър.

  – Последно, най-модерно производство. Не са като ръждясалите боклуци на Русиян. Мога да помоля и съседите от източното крило на блока да помогнат с нещо. Те имат също много бракувани средства за защита. Като поосвободим килерите, ще поръчаме нови – още по-модерни.

  Върнала се Окрайна в апартамента и ето ти го Русиян! Очите му горят, в ръката –  крилата ракета.

  И станала тя, каквато станала. Първо той я изнасилил, после тя не му останала длъжна – ракети, колкото искаш! Кълцали се с макетните ножчета и пеели патриотични песни.

  Изнасилвали се така, докато боеприпасите и ентусиазмът им свършили. Прибрал се Русиян в апартамента си и започнал да тършува за нови.

  И така, ден след ден – вече почти година и половина. За полиция и съд никой и дума не отваря.

  Според Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо и др. държавата е „обществен договор и се формира чрез акт на съгласие, дадено от индивидите, нейни бъдещи членове.“

   Според социолога Макс Вебер е „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“

  Бракът „често е разглеждан като договор.“ Според чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена“. На основание чл. 5 от Семейния кодекс: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена…“

  Следователно, когато няма взаимно, свободно и изрично съгласие на някоя от страните, няма и брак.

  Ще ми се да вярвам, че това се отнася и за държавите и съюзите, в които те участват и че теорията на Макс Вебер за легитимното насилие е изцяло погрешна.

  А колкото до черепите и мутресите в заглавието, противно на общото мнение, не мисля, че бракът е панацея и може да направи един мъж или жена с мутренски или метресен манталитет почтен/а и благонравен/а. За това са нужни вътрешно преустройство на нагласите и духовен катарзис, за които бракът не е единствено, нито пък достатъчно условие. За съжаление!

https://www.youtube.com/watch?v=bv4Z9a1KE-I

https://www.kasyanenko.com.ua/publications/domashnee-nasilie-chto-delat-s-tiranom-i-kuda-obrashchatsya

https://www.youtube.com/watch?v=024jiVWdPqA