За другия тип любов
Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той да й се радва, когато му задава глупави въпроси. Да обожава да чува нейното сладко "тате". Когато започне да си пада по момчета, той прецизно да ги оценя. Да я пази. Да й казва, когато греши. Да й помага с домашните и проектите по физика. Да я взема от училище, когато вали дъжд. Да я учи да кара семейната кола. Дори когато се превърне в улегнала жена, да бъде неговото малко момиченце.
Да, ама не. Не винаги така става. Не винаги бащите са така любвеобилни. Не винаги дъщерите получават това, което искат. Не винаги има разбирателство и подкрепа. Не винаги бащината любов се усеща, не винаги я има.
Да, при мен я няма, никога я е нямало. Поне така мисля. Никога не съм чувствала, че имам истински баща. Просто защото, той не се е държал като такъв. Най-милото което прави е, че се сеща за мен на рождените ми дни. Достатъчно ли е? Не е, нали?! Не съм го чувствала близък, не съм го гушкала, когато ми скимне, както обикновенно правя с майка ми. Не съм му казвала, че го обичам, не мога да лъжа. Не съм му споделяла, той не знае как да ме предразположи. Не съм себе си в компанията му. Притеснявам се, неспокойна съм, сякаш е непознат. Въпреки това не съм му казвала, не казвам, че ме разстройва. Просто се усмихвам и мълча. Нямам тази сила да сложа собствения ми баща на мястото му. Не би било правилно, макар че го заслужава. Оставям го да ме прегърне, когато не ме е виждал с месеци. Точно тогава сълзите се стичат по лицето ми и бързо ги изтривам преди да ги е забелязъл.
Всички говорят за любов. Че любовта боли и какво ли още не. Така е... Но не само този тип любов боли. Въпреки липсата на бащина любов, аз имам една в пъти по силна - майчината. Дни, месеци, години не биха ми стигнали да я опиша. Майка ми е уникално силна и борбена жена. Претърпяла е много неща, проляла е безброй сълзи, минала е през много болка, претърпяла е унижения, видяла е много неща... Понякога ми се иска да бъда толкова добра в нещата, които пиша, за да съм способна да напиша книга именно за нея. Искам хората да знаят какъв силен характер се крие зад крехката й фигура и нежното й лице. Надявам се да съм като нея, ще ми се да преодолявам нещата, да се справям с проблемите както тя го прави. Майка ми е мъжът и жената вкъщи. Тя и моят герой от малка. Супер мама, тази на която искам да приличам.
Едва ли това, което написах има някаква творческа стойност, написах го просто, защото... имах нужда.
© Xpl All rights reserved.
