1 min reading
Затвори вратата, без да я заключва. Слезе по стълбите бавно. 126 стълби, 126 бавни вдишвания и издишвания. Спря се за миг пред входната врата, задържа длан върху бравата. Не беше сигурна, не можеше и да се върне. На 138-то вдишване отвори вратата и излезе навън.
Зима през март. Снегът беше натрупал през нощта и хрупаше под краката ù. Студът зачерви бузите ù, но тя не бързаше. Стъпваше бавно, несигурна. В едната си ръка стискаше чантата, в другата колебанието.
На 900 321-вото вдишване докосваше бравата на бегло позната входна врата. Леденият въздух пробождаше всяко вдишване, мека мъгла отброяваше всяко издишване. Ръката ù потрепери върху бравата. Не от студ; несигурност.
Качи се по стълбите. 99 стълби, 99 несигурни вдишвания и издишвания. Той я чакаше там, пред входната си врата, канеше я вътре. Доближи лицето си до нейното, за да слеят дъх. Тя не знаеше кой дъх му е това. Кога е вдишал, кога ще издиша. Беше пред неговата врата, а зад друга врата някъде другаде имаше някой, за когото зн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up