ЗА ЕДИН ПОГЛЕД

     
                                          ЗА ЕДИН ПОГЛЕД



    
       Усещам присъствие,хладен дъх и се обръщам.Оглеждам се,търся те с очите си.Жадувам те!Но когато те погледна,аз виждам само една сянка и погледът ми минава през теб.Губи се.Претопява се в болката.
    Бледият силует сега ми навява само горчиви спомени и аз бързам да отместя очи,преди техният пламък завинаги да угасне претопен в миналото.Опитвам се да те прогоня от съзнанието си,за да мога да се обърна.Насила отвръщам глава.Но нещо ме тегли.Всяка моя част се опъва и ме дърпа отново към теб.Всеки удар на сърцето ми отеква все по-силен,сякаш крясъци от болка,че нямам смелост да те погледна,се разливат в съзнанието ми.Страх ме е!Но не издържам...Вкопчила съм се в оградата,но пръстите ми се отпускат един по един.Предавам се!И се обръщам отново само за секунди.Бърз и плах поглед пробягва около мен.И аз се преструвам,че той неволно се е отскубнал от очите ми.Но всички знаят истината...
    Отново мярвам сянката.И чувам най-силния удар,сякаш нещо се пропуква в мен.Погледът ми спира,а уж щях да се обърна само за миг.Черно е!Всичко друго-не съществува.Дори и ти си потънал в мрак,защото не виждам пламъка.Страх ме е да погледна.Страх ме е да видя лицето ти и да открия,че отново сияе-дори когато мен ме няма.Ще бъда съкрушена,че сега си щастлив.Едва се сдържам да не погледна отново очите ти.Те ме привличат най-силно.Те са онази малка част,която ме теглеше и винаги ще ме тегли към теб и ще осветява пътя ми обратно.Но сега те могат да ми причинят само болка.И дори да се заговорим аз не смея да ги погледна.Господи,колко отдавна говоря само на силуета ти,само на сянката,без да мога да вдигна очи!А когато желанието излезе извън мен,когато ме обсеби,само за кратък миг ги поглеждам.И сякаш някой с бясна сила забива нож в най-дълбоката част на покоя ми и с не стихнала жестокост започва да ме разкъсва отвътре.Иде ми да заплача!Сякаш истинска кръв потича по ръцете ми,защото болката се завръща със същата си сила.Само за секунди цялата,до преди разпиляна в миналото,се изсипва отгоре ми.Попарена!Като цвете съм захвърлена в огън!И млъквам,думите ми се пресичат,задавят се и нещо ме пристяга в гърлото.Не мога да продължа...
   Така искам да ги гледам цяла вечност,но как боли,защото погледите се пресичат.И зная че не гледам в тебе по-различно от преди.Със същият копнеж и нерешителност.Но моят пламък вече е отровен,още свети там но с черна светлина.Имам чувството,че ако не го изместя,ти ще влезеш през очите в съзнанието ми и ще ме довършиш.Ще проникнеш в мен и ще видиш всичко,ще ме разкриеш,ще разкриеш тайната че пак боли.Макар че и така я знаеш.
   Гузно поглеждам надолу,сякаш съм извършила престъпление,сякаш грях съм сторила и чакам да бъда наказана.Но мълчанието ми стига.И нямам сила да те погледна повече,дори и сянката ти докато се отдалечаваш.Сега гледам ръцете си и търся да видя дали наистина има кръв по тях или всичко е било в съзнанието ми.И виждам,че треперят.Разсъдъкът ми се бори със желанието да бъда отново до теб,да те докосна.И аз ставам,не издържам.Искам да се обърна и да ти кажа поне довиждане,но не мога.Ще се разпадна пред теб ако пак засечем погледи,а и гласът ми сподавен така трепери,че не мога даже да прошепна.Обръщам гръб и тръгвам,сякаш бясна,сякаш че сърдита,всъщност съкрушена и объркана.
    Търся те!Търся пътя към теб!Преследвам сянката ти защото ме е страх да те погледна,а всъщност искам да те изтрия от съзнанието си.Дори сега усещам присъствието ти,дъхът ти и колкото и силно да говоря,слухът ми търси думите ти и в съзнанието ми препускат мисли.А искам само да не ме страх да те погледна и щом като така решил си ти и пламъкът горящ за тебе,да угасне в бездна.



                                                                                        6.06.2005г.