Любов, една дума с много значения. За едни любовта е радост, щастие и спокоен живот. За други тя представлява болка, мъка, сълзи и много безсънни нощи. Но какво всъщност представлява любовта... Да кажеш на някого, че го обичаш? Да подаряваш цветя и подаръци или просто да бъдеш с някого? Тя е като огън който те изгаря отвътре, но въпреки да знаеш, че може да се опариш за цял живот, ти искаш да я опиташ с цялото си сърце и душа. Да обикнеш истински, това е най-трудното нещо за сърцето на един човек. Да можеш да разбереш любимия човек само с един поглед. Когато той страда да усетиш болката му. Когато погледнеш в очите му да забравиш за всички грижи и несполуки, които те заобикалят. Да си с този човек и да гледаш как израства пред очите ти и се превръща в личност, която може да ти бъде упора за цял живот. Да бдиш над него като орлица над малките си, когато не се чувства добре или просто го мъчи носталгия. Щом веднъж изпиташ любовта, ти осъзнаваш какво е да има някого преди теб. Да мислиш за този човек като за спасение от сенките на самотните нощи и безмълвната самота. Осъзнаваш, че има едно мило същество, за което е нужно да се грижиш, да обичаш и да бъдеш човека, който никога няма да му обърне гръб и няма да го поведе по несполучливи пътеки. Осъзнаваш истински, че любовта, която си срещнал, се е превърнала в твой въздух, твоя храна и твой начин на живот. Целият ти свят се преобръща и придобива съвсем различно естество. Усещаш как се зареждаш със сили да се пребориш и с най-кошмарните си страхове. Когато се влюбиш, просто забравяш за нереалните неща, които те заобикалят и заживяваш в хармония със себе си.