Като почти всяко селско чедо, имам и аз ,,бодлив'' детски спомен от нашата крава на двора. Уви, вече с голяма давност ... Помня още и веселото стихче, в което малчуганът брои, брои и все не може да преброи кравите от стадото, връщащо се привечер от пашата. И как отчаяно моли кравите да спрат за малко, за да ги преброи най-сетне ... Много добре помня и случая преди години, с няколкото крави на брат ми. Наложи се за ден-два да се погрижим за тях с моят съпруг ... И тъй, с часове подтичвахме наоколо по обраслите кърски баири след кравите, завръщайки ги да пасат само там, където е позволено. Живеехме в града отдавна и нямахме почти никакъв тренинг. Скапахме се от умора и добре поне, че не трябваше и да доим кравите вечерта. Легнахме си рано-рано навън на чудесна полянка, близо до малката фермерска колиба, където хапнахме набързо. Бяхме се екипирали, обаче - как може да се спасиш от комарната напаст? Съпругът ми все пак скоро заспа, но не и аз, въпреки голямата умора ... Взирах се в едрите ...