За любовта и още нещо

 Вече от доста време живея с една любов и за една любов. Той е най-нежният и грижовен човек, който някога съм срещала. Дните ми с него минават много бързо,  времето лети. Когато сме разделени ми праща мили СМС-и, обажда ми се, след това ме посреща на автогарата с цветя и горещи прегръдки и целувки. Просто приказка.... Но мои приятели започнаха да ми говорят, че докато съм извън града моят любим се разхождал с друго момиче - из града, по дискотеките, на басейна. Аз не им вярвах, а той отричаше. Докато един ден не ги видях- той и тя, той я прегърнал и й говори нещо на ухото, а тя - грейнала от щастие. Тръпки ме побиха, колената ми омекнаха, хиляди моменти минаха през главата ми - как ме целува, как ме прегръща, как ме милва, как ми готви, как се боричкаме и после.....всичко това, но с Нея. В този момент се срина всичко в мен, чувствах се използвана, измамена, излъгана, обидена, отчаяна и нещастна. Разбрах, че всичко е било истина, че приятелите ми са ми мислели доброто като ме предупреждаваха за него, но аз не им вярвях, не исках да им повярвам. Всичко беше толкова хубаво, не можех просто ей-така да го разваля заради някакви приказки. Той и тя също ме видяха. Тя продължаваше да е така усмихната - още помня тази усмивка и май никога няма да я забравя. А той - той изглеждаше влюбен и щастлив. След сухо "здрасти" ги отминах и продължих към нас. Толкова бях съкрушена, че дори нямах сили да заплача. Не ми се стоеше нито сама, защото постоянно мислех за тях, нито ми се говореше с някого. Исках всеки момент да се събудя, да свърши този кошмар, но лошото беше, че аз не сънувах.
 След няколко часа взиране в празното се срешнах с една приятелка. Разказах й за случилото се, но тя не ме успокои, а напротив - тя беше доволна, че вече сама съм се убедила, че той си има друга. Така не получих подкрепа дори и от най - добрата си приятелка. Чувствах се изоставена от всички, чувствах, че никой не ме обича, чувствах, че и никой няма да ме заобича, чувствах се глупаво. Той ме е лъгал толкова време, но тези лъжи ме правеха щастлива....
 Моля те, лъжи ме пак... Върни се!