За любовта с любов
Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, изгражда планини.Тя има вкус на бистър горски извор. Лице на млечен път във звездна нощ. Сияйната усмивка на девица. Сълза от обич, приказен разкош. Желаната любов е като буря. Обърква умове, събужда сетива. Минава тя през теб със силна струя, а уловиш ли я, превръща се в съдба.“
Нямам адрес, телефон, нито профил в социалните мрежи. И точно когато най-малко очаквате, аз се появявам в целия си блясък, маскирана като летен грип, интернет вирус или някакво друго телесно неразположение. Предизвиквам сърцебиене, висока температура и сърдечни проблеми. Идвам като стихия, раздробявам подреденият ви свят и го подреждам по мой си любовен начин. Карам влюбените хора се държат леко налудничево – смеят се без видима причина, плачат и престават да се хранят.
Истински обаче ме оценявате едва тогава, когато си тръгна и нямате сили да ме задържите. Не търпя лицемерите. Не можете да ме вържете и поставите в клетка. Винаги намирам начин да избягам, ако не сте честни с мен.
Обичайте ме, вярвайте ми и бъдете искрени.
За любовта с любов.
Любовта 0xxxxxxx….
(Абонат с такъв номер не съществува)
© Мая Ангелова All rights reserved.
