За... молитвата

Няма по-силна молитва на света от тази на болния, молещ се за изцеление. Най-великото "започване на чисто" е тогава, когато бъдеш възнаграден с лек - както за тялото, така и за душата.  Защото тогава настъпва и пречистването... великото пречистване, за което се молим, скръствайки ръце, докато общуваме с Бог. Но Бог не е четка за праха, който сами сме натрупали по повърхността (а понякога и по дълбините) на душата си. Душата, която много от нас забравят да почистват (пречистват) редовно. Защото чистоплътността на душата е не по-малко важна от тази на телата ни.

Нютон формулира Третия принцип на механиката така: "Ако едно тяло действа на друго тяло със сила, то винаги второто тяло противодейства с равна по големина и противоположна по посока сила или - всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие - ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ! Няма нищо по-човешко от това да направиш грешното действие, но защо след това забравяме да му противодействаме с обратното? Може би защото възприемането ни на думите срам и гордост са тоталнo сбъркани. Вместо да се срамуваме от грешките си и да се гордеем с приносите си, ние се гордеем с грешките си и не се срамуваме от това, че все по-рядко допринасяме по нещо добро.

И връщайки се на основната тема, която засягам в тази си публикация, ще заключа, че за мен - няма нищо по-глупаво на света от това да се молиш за нещо, различно от здраве. Защото всички други важни неща зависят от самите нас.

Може би някой ден ще е демоде да си пожелаваме здраве... някой ден, когато ще сме сглобка от чипове и безжични връзки, предаващи сигналите от мозъка до всяка точка на човешкото тяло. Но тъй като този евентуален ден е твърде далеч, от все сърце ви желая - БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!