Sep 15, 2005, 5:05 PM

За мравките и хората

  Prose
2.4K 0 2
Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята с ограничените си сетива, ще проумеем някога божиите дела, нима въобще бихме могле да имаме представа за Тебе, Господи? Мислейки това, той стана и продължи по пътя си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хр М All rights reserved.

Comments

Comments

  • може би, все пак ако Го поядосваме още малко може да ни спретне нещо като втори потоп
  • Бог никога не би ни смачкал както ние бихме сторили с мравките!

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...