За насилието в "Книжка величава"
"Книжка величава" - такова е заглавието на книжката ми със стихотворения за деца, която си издадох през миналата година. В нея няма описания на героични подвизи - но тя е величава заради неподправената си искреност, добротата и благородството, простотата, мъдростта и чувството за хумор на стихотворенията, включени в нея. Величава е, защото възпитава на доброта и справедливост, на любов към природата и хуманизъм.
Така мислех и така продължавам да си мисля аз за нея. Но по повод на нея беше открит един форум: "Отровната духовна храна и децата", в който тя беше подложена на злобни и унищожителни нападки; защото точно обратното - учела децата на агресивност и жестокост.
Още в първото стихотворение - "Спи щастливо таралежче" - куплетът, отнасящ се за вълка:
"После ще го напердаша,
да не ми се ежи!
Да се учи да не плаши
малки таралежи!"
бил недопустим! "Тия заплахи към вълка си са най-обикновена възхвала на насилието, с две думи детска мутренска поезия!" - писа един. А друг: "Ако някоя даскалица си позволи да набухва в кратуните на децата ми такава "поезия", ще извърша граждански арест под претекст, че е леко отклонена от здравия разум и е опасна!"
Какви други подобни упреци съм чувал. Че не бивало Данчо Глиганчо, въпреки че "мачка тревата, къса цветята, /рови земята - отдето мине,/ става след него лунна пустиня", да бъде връзван - било жестоко.
В стихотворението "Бай Вълчан" текстът:
"Едно тèле във бахчата
се напасло с зеле,
а пък бай Вълчан обичал
телешко със зеле.
И намислил това тèле
той да го докопа,
да го завлече в гората
и да го изкльопа!"
бил недопустим - никоя майка не би позволила на детето си да употреби думичката "изкльопа".
А стихотворението "Щурчета":
"Две щурчета, две черни турчета,
по шосето край Бургас вървяли
и край пътя ябълка видяли.
Тя била узряла и червена,
и земята била наронена.
Те изяли, колкото изяли,
а останалите - напикали..."
бил обида за турския етност.
Стихотворението "Юнак Зайо" пък:
"Като обърна паница
червено вино "Заешка кръв",
той една мечка стръвница
в джендема завърза с връв..."
било призив към алкохолизъм.
И колкото и да са били лоши невестулките, куплетът:
"- Тъй ли е! - лъвът им рече
и главите им отсече.
И ги хвърли на боклука -
на крадците за поука!"
бил много жесток и нараняващ детската душа.
Тези обвинения са толкова глупави и смешни! Търсене на теле под вола - така бих ги нарекъл. Не само защото тези редове, извадени от контекста, не дават облика на книжката, но защото не може да има литература, ако няма борба между добро и зло! И в произведенията за деца доброто непременно трябва да побеждава, а лошите да получават възмездие! И не случайно именно тези стихотворения: "Зайчето върви и плаче" и "Невестулки" са едни от най-харесваните - включително и от децата на 4 до 6 годинки! Дори на стихотворението "Зайчето върви и плаче", след:
"Че като се разядосах,
че като ги цапардосах!
Лиса като луда бяга!
Вълчо по гърба си ляга!
Мечо с лапите си рие -
в миша дупка да се скрие!"
дечицата обикновено толкова се възбуждат, че скачат от местата си и викат: "- Ето така, ето така!" - сякаш те самите цапардосват лошите!
За децата най-важна е справедливостта! И те трябва да се възпитават в това - че на лошите не само трябва да се дава отпор, но и че няма кой друг, а те са тези, които трябва да дадат този отпор! Че слабите и обижданите трябва да бъдат защитавани, и че няма кой друг, а те са тези, които трябва да ги защитят! А пък лошите, според това колко са лоши и нагли, трябва да бъдат и напердашвани, и връзвани, и дори главите им да бъдат отсичани! За да защитим по-слабите, обижданите и ограбваните - точно така трябва да се постъпва!
Затова и лошият вълк, който обича да плаши малки таралежи; и Лиса, и Вълчо, и Мечо - които заплашват и обиждат малкото зайче; и невестулките, на които белѝте са толкова много, че е невъзможно да ги изброите, които влизали в училищата и ограбвали децата и нагло заявяват, че никога няма да престанат да крадат и да вредят - трябва да бъдат наказвани.
А пък думичката "изкльопа" не само не е вредна за децата. Ако никога не я научат и знаят, те значи няма да знаят добре майчиния си език. И най-добре е да я научат в ранна възраст, когато повтарянето ѝ - поради непривичното ѝ и малко неприличното ѝ звучене, им доставя истинска радост - защо да им се отнема тази радост?
А какво да кажем за напиканите ябълки? Това обида за турския етнос ли е? Насажда ли етническа омраза? Според мене - ни най-малко! Напротив! Знаем приказката за децата, които на отиване към реката видели наронените по земята круши, изяли колкото изяли, а останалите - напикали. А на връщане от къпането, като стигнали пак до същата круша, започнали да ги отбират: тази не е напикана, тази не е напикана... - и изяли всичките круши! Това е българска приказка. Но защо народът ни я е създал и продължава да я разказва? Защото тя съвсем не е обидна за него, за нас!
Ако има нещо, което създава недоверие между етносите в българия, то е взаимното им непознаване. И с това стихотворенийце - показвайки на българчетата че и "турчетата" са деца като деца, че и те са способни на такава типично детска постъпка, тази бариера би трябвало да изтънее и да отпадне.
Но над едно от стихотворенията (макар за него никой да не спомена), наистина много дълго мислих и много се колебаех дали да го включа в книжката. Това е стихотворението "Чучулига":
"Чучулига в небето лазурно се вдига
и оттам ми подвиква: - Здравей, шушумига!
Аз запитах: - Защо ме наричаш така?
А пък тя ми отвърна: - Защото така!
Бързо пушката вдигнах и с гръм я свалих,
и телцето ѝ крехко в земята затрих!
Има твари такива - щом с тях си добър,
ти си глупав и прост, некадърен катър!
Те добрия и мек человек ненавиждат,
и без мяра са зли, и без нужда обиждат!
Дълго хора такива край мене търпях,
но накрая направо ми писна от тях!"
Страшно, грозно и зловещо, нали? Да! И въпреки това го включих!
Защото стихотворенията в книжката са за деца от всички възрасти! И защото стихотворенията трябва не само да радват, забавляват и да дават поуки на децата - стихотворенията трябва и да възпитават!
А на какво възпитава това стихотворение? То учи и възпитава на това, че деликатността на добрия човек трябва да свършва там, където започва наглостта на лошия!
В едно от мненията във форума беше написано: "Проектът "Дете мое" издаде няколко книжки за деца. Но там имаше условие - без насилие. Румяна Райкова издаде няколко книжки за деца и то с голям успех. Запитай се, защо не си чувал за тях."
Знам за тези книжки и дори имам една от тях - книга с приказки, великолепно е оформена. Изискването за тази книжка е било: във включените в нея произведения отрицателен герой да няма! За отделни издания такова условие може да се поставя, но ще е глупаво да поискаме то да се отнася за детските книжки въобще. Щом в живота отрицателните герои ги има, щом лошите ги има, да ги изхвърлим от литературата ще значи да искаме от литературата да лъже!
Във форума повечето от мненията отричаха и книжката, и автора, но аз го отдавам повече на личностна неприязън - защото почти никой от хулитерите ѝ не бе виждал книжката. А от малкото, които ме защитиха, ще цитирам част от постинга на ник Kirova:
"Абе, хора, осъзнайте се!... Чуха се безумните мнения, че Ангар проповядвал насилие с детската си книжка, където вълкът е застрашен от изяждане на пердах. Тогава вземете да низвергнете „Червената шапчица", където на финала на Вълчо му разпарят корема. По вашата болна логика в черния списък трябва да влезнат задължително „Трите прасенца", където злият вълк е позорно попарен като кокошка, „Снежанка и седемте джуджета", където злата мащеха дава отрова на завареничето си, „Болен здрав носи", където всички знаете какво се случва, а защо не и..."
Зная, че ще има съвсем различни и противоположни на моето мнение. Свят като цвят. Но би трябвало всеки да отчита, че освен неговото има и други мнения. И че най-важно все пак е мнението на автора, който много по-дълго и отвсякъде го е обмислял - и при самото писане, и много след това, и при съставянето на книжката.
А на които стихотворенията в книжката не харесват - никой не им я натрапва.
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Перперикон - и за позицията, и за чудесния пример, с който си послужи!
И на теб благодаря за включването, Г. Мишев.
Но аз мисля, че в текстовете за деца дори е полезно да се включват и по една две нови, непознати за тях думи. Значението на непознатите думи се подразбира от контекста, и така знанията и речникът на децата се обогатяват. Например при прочитането на стихотворенията детето разбира, че джендем трябва да означава дива труднодостъпна местност; че изкльопа означава нещо като изяжда, че цапардосам означава удрям, че да те нарекат катър е обида, а добрият и мек человек означава добрия и мек човек.
По въпроса за турчетата не е казано повече от това, че двете щурчета приличат на две черни турчета. Но когато някой иска да направи от нищото нещо, започва да търси смисъл и умисъл там, където никакъв такъв смисъл и умисъл няма. Като си въобразява, че на него лежи отговорността и за представлението, и за публиката!
И това, че авторът се е заел сам да тълкува произведението си не се налага от това, че в него няма какво да се тълкува. Такова тълкуване – както смятам че е и в случая – се налага от необходимостта да се внесе някакво равновесие в мненията. Ако аз не бях се изказал, щеше да излезе, че всички оценяват книжката като нещо бездарно и вредно. И да се цитират само техните изказвания. Докато след моя постинг вече може да им се отговори: вие мислите така, но Ангар не мисли така! Той мисли еди как си.
И с последното изречение съвсем не искам да кажа, че за дискусиите около произведението ми е все тая. Напротив, с цялото си поведение показвам, че никак не ми е все тая! Това изречение е отговор към ония, които казват, че “книжката трябва да се прибере и затвори в конака”! -
Позволявам си да Ти говоря/пиша на Ти, ако желаеш да се обърнеш към мен, можеш да го направиш по същия начин.
Прощавай, ако ще ти прозвуча консервативно, но не, ако зависеше от мен, дори по направените от теб извадки не бих се зарадвал на такава книжка за детето си. Може да съм на 18, но определено виждам нещо нередно или може би нетрадиционно...
Например, аз, когато бях 10 години по-малък и четях "Когато бях овчарче" - не знаех какво означава думата "сиромах". Мислиш ли, че 10 години по-късно думи като "джендем"; "изкльопа"; "цапардосам"; "катър"; "человек" ще са по-известни и достъпни за децата?
По въпроса за "турчетата" - има определени теми, които са табу в нашето общество. Едно от тях за добро или за зло е етническата принадлежност. Друго е пикаенето. Аз вярвам, че, ако имам деца, искам и те да знаят, че не е хубаво да се говори за пикаене, ако може да се избегне, както и да се говори така, сякаш турският произход на някого би могъл (подчертавам би могъл) да се разтълкува като предпоставка за негови евентуални качества като препикаване на всичко, което не успееш да изядеш.
За "чучулигата" ще използвам една аналогия, а (подчертавам) не сравнение. Всички оплюват компютърните игри, защото в тях има насилие. На някого пука ли му, че главният герой е на страната на добрите и убива лошите, от които му е писнало?
Абсолютно съм несъгласен, че е нормално авторът да "тълкува" или да оправдава сам произведението си. Нуждата от такова тълкуване издава нещо друго, или може би неговата липса в произведението. А ако с последното изречение от коментара си искаш да кажеш, че ти е все тая за дискусиите около въпросното твое произведение, явно послъгваш... -
Прочетох „Пипи Дългото чорапче” и избягах от родителите си. Прочетох „Макс и Мориц” и станах хулиган. Прочетох „Аладин и вълшебната лампа” и станах крадец. Прочетох „Хитър Петър” и станах изпечен мошеник. Прочетох „Тримата братя и златната ябълка” и станах главорез...
Всичко това можеше и да е вярно, ако критиците на стихчетата ти бяха прави. За мое щастие, а и за щастие на милиони някогашни, днешни и бъдещи деца, не са!
Поздрав! -
Витания, ако си чела постингите във форума, точно на тебе няма защо да обяснявам.
Разбира се, че това най-напред го изпратих в "Хулите". Но там не го пуснаха, защото нямали раздел за очерци. А във форума не можах да го пусна, защото междувременно темата беше заключена. И стана така, че точно аз да не мога да изкажа съображенията си. Но благодарение на сайта "Откровения" можах да го направя.
Този си постинг не го разглеждам като продължение на някаква битка. Това е чист литературен очерк. Има книжка, тя има съдържание, и това са разсъждения върху съдържанието й. Какво лошо има в това, че тези разсъждения ги прави авторът - та кой по-добре от него знае какво е казал, какво е искал да каже и защо го е казал?
А поводът за написването наистина бяха развилнелите се в оня форум страсти, но това вече е съвсем отделен, отминал въпрос. Той само ми показа, че в защита на стихотворенията си е нужно по-подробно да изкажа схващането и съображенията си, което и направих.
Подхвърляш, че необективно поднасям информацията. Но изобщо нямам за цел да информирам за оня форум. Четирите цитата, които използвах - три "против" и един "за", илюстрират вярно както двете гледни точки, така и настроението във форума.
Но ако ти си на някакво друго мнение - коментарите под очерка са отворени, пиши колкото искаш, цитирай каквото искаш, оборвай и отричай каквото и колкото си искаш. -
Хубаво, Ангар! Защо не пусна туй нещо, което си написал като писмена защита за книжката си в "Хулите". Там, където се развилня спорът, а го пускаш тук? Добре, четох там. Повечето неща прочетох. И с повечето съм съгласна. Нямам мнение за книжката ти, защото не съм я чела ... Но тези представителни извадки, подбрани от теб, най-малкото не поднасяш обективно информацията на читателите си.
Питам се - какво точно очакваш. Група ентусиасти да ти кажат - о, неееее. Страхотни са стихотворенията ти. Супер е книжката. Или - друга група - злобари - да ти кажат - тц, не стават за деца.
??? защо сменяш бойното поле ...
или това е игра от типа на "немци в тил"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
AngelChortov.piczo.com ; S1RNE.piczo.com Стихотворенията заслужават да бъдат прочетени. Към стихотворенията са направени много красиви илюстрации от Зинаида Аврамова и Ивелина Косева. Отдавна следя произведенията на Ангар и смятам, че след години той ще бъде оценен и признат за един от най-добрите детски поети. Докато не се запознаете с произведенията, няма да разберете кой е крив и кой е прав. Ангар, ние живеем в отвратителен свят. Американските реклами не се възприемат като насилие. Произведенията на Хари Потър не се приемат като ужасни. За политиците ни, всички хора живеят в околство и са щастливи. Крадците и Убийците не трябва да се наказват, не е хуманно. Времето ще си каже думата.