Oct 15, 2025, 4:54 PM

За нашите думи ...

  Prose » Others
295 4 11
1 min reading

За нашите думи ...                                                                                                                                                                                  .                                                                                                                                                                                                               Слънце, нежност, любов, приятелство и безчет още слова - Божи дар ... С буквите на азбуката свята, наредени в думи - тъй нужни нам, общуваме у нас, по света ... Боже, благодарни сме безкрайно - за помощта Твоя, за словата ... Що е - татковина, обич, вяра, от майките си учат децaта ... А в училище и по-нататък - безброй думи, какви не, даже... .                                                                                                                                                                                                               “И навлизат някак лесно, чуждици, в нашата с ‘чистий блясък’ реч прекрасна… Изместват те, слова родни - усилно, а в ‘мрежата‘ устройват се блестящо“ ...                                                                                                                                                        .                                                                                                                                                                                                            Защо, чист езика си не пазим - като сме следовници на Вазов ... Но в смутно време - нашите слова са утеха за хора с трудна съдба, за други помощ с добри дела... На близките си, кой не изпраща, мили пожелания - за здраве ... Не шептят ли любимите с радост: ‘Обичам теб, единствено, докрай‘ ... Световния мир и правата си, не просто с думи - отстояваме ... .                                                                                                                                                                                                                   ”И духът мой, бедният, укрепва с мъчителната мощна откровеност на думите, в рими подредени - силно чувствам, че истински живея”...                                                                                                                       .                                                                                                                                                                                                         ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...