Стоях замислена на прозореца и гледах как малките снежинки падат на земята и се топят. Тази картинка ми напомняше за мечтите ми. Мечтаех постоянно, за всичко и за всеки. Може би заради това стигнах толкова близо до дъното.
В този момент си помислих колко би било хубаво телефонът ми да звънне. Не е нужно да бъде той. Просто някой да се сети за мен.
Само при мисълта за него, цигарата сама скочи в устата ми. Сега си спомних последния път, в който стоях загледана след колата му. Искаше ми се да крещя, да го спра, да го задържа при себе си, но знаех, че той никога не би останал. Онова, което го теглеше към „неговия" свят (както той го наричаше), пълен с безкрайни купони, наркотици и безразборен секс, беше по-силно от всякаква трезва мисъл, съвет или дори от мен. Никога не съм го спирала, защото знам, че нямам право. Той никога не ме е обичал и няма да ме обикне истински. Много хора казват, че обича само себе си, но аз знам, че не е така. Пламъкът в кафявите му очи и неповторимата усмивка ра ...