„Сложи си шапка…“, „Закуси ли?“, „Взе ли си пари?“ и така нататък абсолютно ненужни съвети сме слушали от малки – та до днес.
Все се намира някой или някоя, който/която да ни поучи, че водата е мокра.
И тази елементарна баналност да ни съобщи с вид на откривател. Най-малкото на Америка, ако не на нова звезда…
„Иди на лекар!“ – настойчиво ни съветва този човек, когато не сме добре. Изхождайки от предположението, че сме някакви завършени идиоти, живеещи в друг свят. Където хич, ама хич не усещаме лошо настроение, болки, трудности, замайване, неудобства…
„Иди на лекар!“ – изпълнява той/тя свещевия си дълг. Готов вече да добави след докторската квалификация на състоянието – „Ама добре, че те изпратих там…“
Нелепости, ненужни, празни, дори усложняващи положението на съветвания – но крайно необходими за съветващия баналности.
Защото така променя статуса си – издига се до ръководител движение. Чуждо движение.
Макар най-често да е в ролята на дете, подражаващо на регулировчика. Стои си на трот ...