За ползата от ненужните съвети
„Сложи си шапка…“, „Закуси ли?“, „Взе ли си пари?“ и така нататък абсолютно ненужни съвети сме слушали от малки – та до днес.
Все се намира някой или някоя, който/която да ни поучи, че водата е мокра.
И тази елементарна баналност да ни съобщи с вид на откривател. Най-малкото на Америка, ако не на нова звезда…
„Иди на лекар!“ – настойчиво ни съветва този човек, когато не сме добре. Изхождайки от предположението, че сме някакви завършени идиоти, живеещи в друг свят. Където хич, ама хич не усещаме лошо настроение, болки, трудности, замайване, неудобства…
„Иди на лекар!“ – изпълнява той/тя свещевия си дълг. Готов вече да добави след докторската квалификация на състоянието – „Ама добре, че те изпратих там…“
Нелепости, ненужни, празни, дори усложняващи положението на съветвания – но крайно необходими за съветващия баналности.
Защото така променя статуса си – издига се до ръководител движение. Чуждо движение.
Макар най-често да е в ролята на дете, подражаващо на регулировчика. Стои си на тротоара, ръкомаха, върти се – обаче се изживява като вълшебник, променящ света наоколо. И с магьосническа палка разпорежда кой какво къде ксга и как да прави… Самият „вълшебник“ в къси панталонки.
Разбира се, тия детски игри са понятни и приемливи. Така расте малкият човек – с подражание и учене. Най-често смешно подражание, още по-често ненужно учене. Но… Законите на живота…
А когато това е баба ти? Майка ти? Баща ти? Съпругата/съпругът? Да не споменавам съседи, колеги, познати…
Възрастни хора, не можещи да сдържат страстта да са други. Не това, което са – близки, роднини, познати, а… Оооо, ръководителите на движението! Разпоредителите на живота! Мъдрите спасители…
Игра, превърната в реалност – според вълшебното им превъплъщение.
Поне според тях…
Реакцията?
Като малки и млади – махване с ръка. По-късно – остри контрареплики. Накрая – кимане, съгласие и пренебрегване на „мъдрите“ съвети…
Защо да се опъват нервите заради нелепици, с които вече си свикнал?
Пък и… Абе, нека си поживее малко като началство този/тази, който/която цял живот е изпълнявал разпоредби…
Почесване на егото, както почесваш домашния любимец и се кефиш на омаяната му муцунка…
„Закопчай се!“, „Вържи си обувките!“, „Да не забравиш хляб да купиш!“, „Навън вали“, „Слънцето е силно…“
Важни ненужни информации и съвети…
Ама като изказващият ги ти е необходим…
© Георги Коновски All rights reserved.
