О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка?  За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завързала здраво с едни въжета, и ме тегли все към него. Опитах се да се боря, наистина! Ама тя е такава безпощадна, че не чува нито виковете ми, нито сподавените стонове на сърцето ми, което се бори, изплашено, че пак ще го наранят. Е, то се е видяло - измъкване няма. Влачи ме по улицата пред очите на минувачите, които се чудят “Пак ли тя?”. В началото хапех дебелите въжета, удрях, крещях. Отричах даже, че съм вързана - само така изглеждало, не е реално. Следващият добре познат етап  е този на примирението. Когато си признавам, че и този път съдбата е победила и започвам като наивно дете да си обяснявам, че това сърце е създадено да обича и не мога да вървя срещу него. Добро оправдание, но когато е разбито, сърцето не мисли по този начин. И поглеждам с песимистичния си поглед оптимистичните си мисли. И се убеждавам сама, че този път може да е различно, че този път  няма всичко да приключи така зле. Но любовта е все една и съща, безпощадна. Краят - и той. Красивата лъжа за хепи енд, сътворена от мен, ще ми отмъсти по-късно. Сега съм щастлива. През влюбените очи всичко е красиво, светът е красив, не чувствам студената земя под краката си. Аз летя! Забравям и за въжетата, забравям за добре познатият край, който ще последва. Забравям колко грозни са хората отвътре и някак си вярвам, че човекът до мен ще е по-различен от празните наоколо. Ама е същият. И той, и аз - всички сме същите. Краят няма да го описвам - той е ясен. След всичките надежди, вричания и лъжливи думи идва и реалността. По-коварна от всякога, поставя влюбения на мястото му и срива илюзиите, които е изградил като бариери около себе си. Ето ме. Съсипана, проклинам целия свят и обяснявам на себе си как това е било за последно. За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно...