За шестата смърт ще живея - 6 глава

Готов за проблеми, Бартак приближи.

• Какво искате?

Сегеван се извини:

• Това са мои приятели, искаха да се запознаят с Трошача. Заедно постъпихме на служба.
• Ако пребия някого, ще се зарадвате ли? Аз съм същия като вас, но направих глупост и станах известен. Такива ли са вашите мечти?
• Искаме да сме известни, да прославим краля си.
• Личи, че сте още нови. Тук ще опознаете краля без да го виждате и може да останете разочаровани. Поважното е да се научите да оцелявате. В момента сте на границата, където светът на Живота свършва. Нататък е Смъртта и много лесно можете да прескочите, ако не внимавате.

Прибра се в палатката, чувайки приглушени гласове:

• Казах ли ти, голяма работа е.
• Много е як. Колко човека е убил?
• Не знам, може би двестатриста.

Гласовете се отдалечиха, но с тях избяга и съня. Бартак вече не си спомняше какви бяха неговите копнежи, стъпвайки за първи път на това място. Май изпитваше страх, но не мислеше да се прочува.

Надяваше се скоро случката да бъде забравена, а прякорът му – заличен. Тук героите умираха бързо, като изключим ветераните. Как се ставаше ветеран?

Сънят се върна тихо в мрака и ласкаво го прегърна.

Сегеван се справяше добре с щита, никой не можеше да го избута. Заставаше като старо, усукано от бурите дърво с впити дълбоко корени и беше непоклатим.

Бартак бе прекъснал тренировката си, за да го погледа, но учителят му направи забележка:

• Не се разсейвай, без друго изпускаш следобедните учения! Ще трябва да поговоря с Маркан, не може повече така.

Бартак нямаше нищо против да спре да ходи в онази тъмна дупка. Вече ставаше и студено, пръстите му замръзваха, а тук се потеше с удоволствие.

Често се дуелираше с Плерах, владееха меча почти равностойно, но пастирът си помагаше с щита и винаги печелеше. Нямаше нужда да се движи толкова, колкото открития Бартак, което пестеше енергията му и можеше да изчака момента си за пробив.

Когато Трошача изохка за пореден път, Плерах му предложи:

• Искаш ли да се разменим?
• Добре.

Прехвърлиха оръжия под недоволния поглед на учителя, който бе зает с друга двойка. Бартак прекара ръка през каишката на щита, със свободната хвана по-късия меч.

Дъската ограничаваше видимостта му, както и траекторията на оръжието. Не можеше да замахва отляво. Докато прецени тежестта им, Плерах го блъсна и той залитна.

• Забравил си стойката – пастирът се усмихна. – Блокиране, мушкане, блокиране, мушкане, по цял ден го слушаш.
• Ти не правиш така.

Бартак бе изключил виковете на другите учители, концентриран в тренировката си.

• Правя това, с което ще победя врага. Те тренират също като нас и едно различно движение ги обърква.

Ударите на дългия меч забарабаниха по щита. Бартак зае старата стойка, готов за мушкане, когато усети чукване по главата.

• Мъртъв си. Вече ще те наричат Потрошения.

Бартак се отказа от играта:

• Завиждаш, че аз имам прякор, а ти нямаш.
• Върни ми нещата! Имам прякор, макар и не страховит като твоя.
• Какъв е?
• Няма значение – Плерах се отдалечи, призовавайки друг на дуел.

Битките със Звяра не бяха толкова любознателни. Няколко пъти Бартак се среща с него и бързо се сдобиваше със синини и премазани пръсти. Това му осигуряваше свободни следобеди и недоволството на Маркан, защото не можеше да пише. Така избягваше и срещи с дърводелците, които постоянно дебнеха да си отмъстят.

• Дайте да ги набием тези и да мирясат! – Започна разговор Фронтик една вечер от онези, в които Звяра носеше вино.
• Нека поне си свършат работата, да видим какво строят. Току виж нас са накарали да го довършваме.
• Ама след това ще избягат?
• Знаем къде са, в девета.
• В девета те чакат хиляда дърводелеца, с колко можеш да се справиш?
• Трошача ги би точно там.
• Не там, а в десета.
• Какво има в десета?
• Селяни с копия. И обоз.
• А тук е пълно със селяни с мечове.
• Да ли чул някъде някой да има прозвище? Само в нашата групичка имаме двама.

Фронтик, Плерах и Зертон се бяха разпалили по темата, а Бартак ги прекъсна:

• Трима.
• Кой е третият? – Фронтик още бе под пара, а другите премълчаха.

Звяра скочи, явно му бе дошло до гуша.

• Отивам да ги пребия сам.

Засили се устремено, а Фронтик хукна с уплашени викове след него.

• Сега ще стане интересно.

Бартак се чудеше дали да ги последва, но Плерах остана спокоен:

• Лейбан не е глупак. Нито е луд. Мъж като него не иска да увисне на бесилото.
• Ако не го убият. Хиляда човека са.
• Наймного двайсетина. Ще натръшка един-двама, другите ще наскачат, това ще го ядоса и ще започне да убива. Тогава всички ще се разбягат. Не, той няма да отиде.

Докато Плерах разсъждаваше на глас, Фронтик се завърна.

• Кучият му син имал чувство за хумор! Изпика се и си легна, дори не ме погледна.
• Ти за него си капка в морето от идиоти.

Сигурно Звяра сега се хилеше в палатката си, скришом, за да не го помислят за нормален.

Сутринта Бартак и Сегеван станаха едновременно. Сгънаха си одеялата и за малко да се сблъскат на входа на палатката, но новият чинно отстъпи.

Бартак го погледна. Дебелия не го беше посрещал така, веднага се сприятелиха.

• Потърси ме на вечеря! – каза. – Ще те запозная с истински убиец. Аз съм убил четири човека.

Стори му се, че говори остро, та смегчи тона:

• Наблегни повече на меча, с щита се справяш прекрасно!

Сегеван беше щастлив от проявеното внимание, личеше му на тренировките. На обяд Бартак отиде да преписва. Новата шатра стоеше готова, празна и безмълвна. Мина край нея, любопитството му остана гладно, на десет крачки по-нататък бе работното му място.

Надяваше се да подочуе нещо от стотниците. Те пък най-сетне имаха смислена тема за разговор, предстоящата зима. Разбра, че за всяка палатка се осигурява малка печка и ежедневно се раздават порциони с дърва. Вкъщи най-хубавите вечери бяха пред огнището в снежните бури, тук едва ли щеше да е толкова комфортно. Падне ли сняг, нямаше да може да се събира с приятелите си, палатките бяха малки.

Пак се сети за близката шатра. Каква беше тая работа? Дали си струва гнева на Маркан, да вземеше да го попита? Междувременно го чакаше работа, после и вечеря, с ново запознанство.

• Това е Сегеван, новият ми другар по палатка.
• В твоята палатка вече има втора патка. Това вече е поезия, Фронтик.
• Майната ти, Плерах.

Бартак се окашля:

• Другите са Зертон и Лейбан.

Звяра подаде мях на новия.

• Освен да намира вино, Лейбан знае и как да убива. Не му се изпречквай!

Сегеван приседна притеснено.

• Приятно ми е, хора, даже е чест за мен да съм с вас.
• Заемаш мястото на Дебелия, гледай да не го посрамиш!
• Той велик воин ли беше?

Звяра отговори пръв:

• Той умееше да оцелява, без да очерня душата си.
• Значи е бил велик.
• Така е – съгласи се Бартак. – Да пием за Дебелия, не беше лош човек!

Мехът направи кръг и се спусна в скута на Плерах.

• Облозите водят за столова.
• Кои облози?
• За новата шатра. Другите предположения са оръжейна, баня и резиденция за краля.

Фронтик не беше убеден:

• За столова е малко, във втора сме хиляда човека. От оръжейна няма смисъл, всичко се пази в обоза до следващ поход. А краля няма да го видим, и сто години да живеем.
• А баня?
• Добре сме си на реката, наплискваш се, изпираш някоя дрешка и заминаваш. Баня в шатра? Ще има вечна опашка, докато тези вътре лъскат потни мечове.
• Ще има коридор и четири помещения.

Погледнаха Сегеван.

• Имаш информация ли? – Плерах му подаде меха през огъня, приканвайки го да продължи.
• Нямам информация, видях как са разположени гредите и къде има ъгли за прегради.
• Ти разбираш ли ги тези неща?

Сегеван се изчерви и прошепна:

• Бях чирак на един дърводелец. Моля ви, не казвайте на отговорника, искам да бъда мечоносец!
• Загазил си, приятелю, тук мразим дървените глави – Плерах се засмя. – Но все едно не съм те чул. Обявявам нов залог, правят затвор.
• Тук не мислите ли за бъдещите битки, все тази шатра ви е в ума?
• Има време и за това. А след първата си битка и ти ще започнеш да измисляш начини да я забравиш. Само Звяра не забравя.
• Кой е Звяра?
• Аз – изръмжа Лейбан до него и Сегеван подскочи, а другите се разсмяха.

Първата линия на зимата настъпи и никоя армия не можеше да я спре. Цялата база побеля за една нощ, до обяд стана черна, когато кишата се омеси с калта, на следващата нощ замръзна и не отпусна повече.

След вечеря двама назначени дърводелци от девета раздаваха на всеки по малък наръч цепеници и печките в палатките запушваха – някои по-нетърпеливи за часове, други по цяла нощ с равномерен дим.

Имаха и по още едно, зимно одеяло, което най-много се оценяваше сутрин, щом последното въгленче догореше. Тук пролича таланта на Сегеван, избираше такива цепеници, които горяха по-бавно и топлеха повече. Той опита да обясни на Бартак за видовете дървета и тяхната структура, но остана неразбран.

В шатрата на командването беше топло денонощно. Ток не жалеше дърва и нямаше лимит, през ден намусени дърводелци стоварваха каруца отпред. Така работата на закрито стана по-приятна, другите мръзнеха и сутрин, и следобед на тренировъчните площадки. Разделенията в йерархията станаха  по-видими и напрягащи.

Поне зимно време никой не воюваше с никого. Армиите губеха хора при самите пътувания, затова кралете се въздържаха, гледаха огромните си камини и се тъпчеха с вино и храна. Четири месеца служба, четири безопасни квадрона. Това ги очакваше, но новите нервничеха, искаха да видят битка, за което бяха слушали само песни в селските ханове.

Тази зима се появи различно забавление, което изненада абсолютно всички и провали облозите. Генералът докара курви, по четири във всяка реторха, настанени в големите шатри. Още първата вечер край казаните с храна нямаше никой, цялото войнство чакаше на опашка пред новата постройка.

Бързо се разнесе, че лягането с жена струва четвърт квадрон и опашката замърмори недоволно, дори неколцина си тръгнаха, забравяйки да вечерят. Фронтик не искаше да се откаже, макар да мърмореше сърдито:

• Четвърт?! Това е обир. Блъскам месец за четири чукания.
• Нали даваше цял квадрон, помниш ли? – засмя се отстрани Плерах. – Да вървим да хапнем! След два дена няма да има платежоспособни кандидати и цените ще паднат.
• Вие идете, аз вече съм го надървил. Но това ще ми е за последно.

На храната Плерах и Зертон засякоха Бартак.

• Ти няма ли да ходиш да си поиграеш, да ти омекне трошача?

Той беше притеснен, развълнуван и ядосан.

• Засега ще се въздържа, вчера изпратих всичките си спестявания у дома.
• Страхотен късмет, няма що. Да ти заема, ако искаш?
• Благодаря, Плерах, ще изчакам. Не съм го правил още, притеснявам се така, под строй. И не видях жените, хубави ли са?
• Всички жени ще ти харесват, като метнеш панталона си на лицата им. Жалко, че в този цепенак не можем да се съберем и да си говорим глупости.
• И на мен ми е тъпо. Но пък Сегеван вече не млъква, все ми обяснява разни неща.
• Свестен мъж изглежда, дръж го изкъсо! Сега сигурно чака ред оттатък, после ще ти разказва.
• Плерах, разкарай се!

Бартак се ядосваше, защото генералът бе възприел предложението му. Но по долен начин. Хем войниците щастливи, хем кралят – богат. Щеше да има безплатна армия.

Изгълта вечерята си на крак, преди да успее да се смръзне. После отиде на ред за дърва, там също нямаше никой. Само двама дърводелци.

• Скоро ще дойде твоя ред – изсъска единия и хвърли наръч цепеници в краката му.

Не го уплашиха.

• Малко са.
• Кое е малко?
• Дървата. Полагат ми се десет, тук са осем и вече мокри.
• Няма други.

Бартак си беше ядосан, сега започна да кипва:

• Като ми говориш за ред, кой от вас ще е първи?
• Какво?

Гледаха го тъпо. Знаеха, че ако пак се сбие, бесилото вече не му мърда. И той го знаеше, затова поясни:

• Не ми се чака на другата опашка пред шатрата, затова ще оправя вас. Обещавам да ме помните дълго.

Те се надигнаха настръхнали. Бяха яки, но не знаеха на какво е способен. Също така, бесилото важеше и за тях. Някой от девета щеше да го построи.

• Изпускаме ли шоуто?

Плерах и Зертон приближаваха.

• „Обичам да цепя дървени глави, толкова са кухи, че въобще не ги боли“. Зер, получи ли ми се?

Зертон кимна.

При такова съотношение дърводелците отстъпиха. Хвърлиха още дърва на Бартак, но той не се отказа:

• И тези намокрихте. Нека сам си избера!

Пресегна се през камарата, на лакът разстояние от по-приказливия. Онзи не помръдна. Бартак си избра десет цепеници, нареди ги в скута си, после вдигна още една и я показа на дърводелците:

• За загубеното време и нерви.

Добави я към наръча си и си тръгна, смигвайки на своите.

Сегеван го нямаше, сигурно чакаше ред пред шатрата. Бартак изчисти печката и я разпали. След миг студът избяга навън и стана уютно. Огънят даваше и светлина.

На село животът бе по-спокоен, тама нямаше време да се правиш на някакъв. Работиш цял ден, после се прибираш и забравяш за грижите. Има ли какво да се сложи на масата, всичко е наред. След малко покривалото се вдигна и Сегеван влезе щастлив.

• Какво, Сег, пробва ли жените?
• Още не съм взел заплата, няма как да си го позволя. Но намерих вино.

Извади мех отнякъде, а Бартак се увери, че е нацелил късмета с такъв другар.

• Тогава да пием за бъдещите битки и за мъжете, които ще застанат до нас!

Легнаха си късно, едва когато не остана и капка.