За скърцането

- Скръц скръц...
Сянка се люлееше в люлеещия се стол, четеше малко, но дебела книжка и често се подхилкваше под мустак.
- Скръц скръц...
Но Щен Вълк се полюляваше в хамака си и също четеше книга, тя бе по-голяма от тази на приятеля му, но за сметка на това по-тънка.
- Скръц скръц... скръц... скръц... - изскърца столът.
- Скръц скръц... скръц... скръц... - отговори му хамакът.
- Скръц... скръц скръц... скръц... скръц скръц скръц...
- Скръц... скръц скръц... скръц... скръц скръц скръц...
Тук Сянка се замисли за момент преди да изскърца следното.
- Скръц скръц... скръц скръц скръц... скръц... скръц... скръц скръц... скръц... скръц скръц скръц... скръц... скръц... скръц скръц скръц скръц... скръц...
А после погледна очаквателно към Но Щен Вълк, който обаче само се ухили свивайки рамене и каза:
- Ще може ли да го повториш, че не успях да запомня?
- Скръц скръц... скръц скръц скръц... скръц... скръц... скръц скръц... скръц... скръц скръц скръц... скръц... скръц... скръц скръц скръц скръц... скръц... - повтори Сянка.
- Скръц скръц... скръц скръц скръц... скръц... скръц... скръц скръц... скръц... скръц скръц скръц... скръц... скръц... скръц, скръц, скръц, скръц... скръц... - изскърца и вълкът, а след това се спогледаха и се изкикотиха доволни от себе си.