Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в коридора. И все пак преминават. И стигат до нас, за да се потопят в някое бляскаво езеро, за да накарат някое плачещо дете да се засмее, за да стоплят нечии ръце или просто, за да бъдат прегазени от някой забързан шофьор. Защото са просто едни слънчеви лъчи, не можем да очакваме прекалено много от тях...
Смееш се, а очите ти блестят. Слънчевите лъчи не достигнаха достатъчно дълбоко до душата ти. Жалко, малка моя, явно трябваше да ти разкажа друга история...