За слънчевите лъчи

13.01.2009 г., 20:44 ч.

Проза

969 0 5

Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?

Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в коридора. И все пак преминават. И стигат до нас, за да се потопят в някое бляскаво езеро, за да накарат някое плачещо дете да се засмее, за да стоплят нечии ръце или просто, за да бъдат прегазени от някой забързан шофьор. Защото са просто едни слънчеви лъчи, не можем да очакваме прекалено много от тях...

Смееш се, а очите ти блестят. Слънчевите лъчи не достигнаха достатъчно дълбоко до душата ти. Жалко, малка моя, явно трябваше да ти разкажа друга история...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Богун (Димитър Димитров)

2009-01-19T07:36:52+02:00

Харесвам този стил - кратко,ефирно,не те натоварва и те кара да се замислиш - това е истината
broken_dream (Нямам)

2009-01-18T22:36:36+02:00

Ами давай,разкажи някоя друга история..Тази ми стана достатъчно интересна,че да искам още
Гери95 (Гергана Желязкова)

2009-01-18T18:43:32+02:00

Много красиво, и истинско !!! Прекрасно е !!!
via (Тя)

2009-01-18T17:34:40+02:00

Много истинско, докосна ме!
female_sg (Боряна)

2009-01-14T12:06:48+02:00

Не очаквах:
"Слънчевите лъчи не достигнаха достатъчно дълбоко до душата ти."
Хареса ми! Защото знам какво е да имаш само слънчеви лъчи! (или поне така да си мислиш)
!!!