Действие I  
  "Твоят поглед е... олеле, майко" - долових лек зеленикав цвят в зениците. Естествено, като се има предвид обстановката: задимен, препълнен с еуфория и възбуда бар. Каква е възможността да видя цвета на очите ти?  На кой му дреме, прекалявам.

Странностите в този бар са част от интериора. Кой, кога, с кого, защо. По-голяма странност е тази налудничава заинтересованост към твоята особа. Денем търся те, поводът - винаги добре режисиран, причината - сама не мога да обясня. И твоето внимателно отношение...

... към всички мои себеподобни... е прикритие, към всички злобнички лица.

Действие II
         Долових зеленото в очите ти, продължавам да натрапвам тази моя слабост към светли очи. Долових го. Признай си, че и ти следеше постановката, разиграваща се около мен. Колко съм жалка. Ти следеше сестра ми. Изпиваше с поглед всяко нейно движение. Поглеждаше ме смутен при всяко нейно докосване към потенциалната личност за неин приятел.
 А, ясно. Поводът - винаги добре режисиран от мен, причината за странната близост помежду ни е тя. Да, знае. Не знае само малката подробност, че това ми влияе.  

Действие III

     Случайните ни срещи ме забавляват. Знаеш, имам огромен довод  да те коментирам. Нека забравим за сестра ми. 
Грешни сме. Не ти отива, на мене два пъти. Някой би казал „Педофилията в България е законна”.
Внимавай, палим клада, в която сами бутаме разпалки. Неподходящи са в законодателната власт подобни свалки, та ти си „момче” почти на годините на баща ми.