21.06.2010 г., 22:41 ч.

За срам сме и двамата 

  Проза » Други
790 0 0
1 мин за четене
Действие I
"Твоят поглед е... олеле, майко" - долових лек зеленикав цвят в зениците. Естествено, като се има предвид обстановката: задимен, препълнен с еуфория и възбуда бар. Каква е възможността да видя цвета на очите ти? На кой му дреме, прекалявам.
Странностите в този бар са част от интериора. Кой, кога, с кого, защо. По-голяма странност е тази налудничава заинтересованост към твоята особа. Денем търся те, поводът - винаги добре режисиран, причината - сама не мога да обясня. И твоето внимателно отношение...
... към всички мои себеподобни... е прикритие, към всички злобнички лица.
Действие II
Долових зеленото в очите ти, продължавам да натрапвам тази моя слабост към светли очи. Долових го. Признай си, че и ти следеше постановката, разиграваща се около мен. Колко съм жалка. Ти следеше сестра ми. Изпиваше с поглед всяко нейно движение. Поглеждаше ме смутен при всяко нейно докосване към потенциалната личност за неин приятел.
А, ясно. Поводът - винаги добре режисиран от мен, причината за ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Чернева Всички права запазени

Предложения
: ??:??