За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше как да ги усещам.
За тези, които ми се присмяха.
Аз им благодаря!
Защото без тях нямаше как да извикам.
За тези, които ме оставиха в самота.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше как да открия себе си.
26.01.2011
© Мартин Николов All rights reserved.
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
