Jan 18, 2013, 3:40 PM  

За творците

2.1K 1 3
1 min reading

        

 

            Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?

 

            Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важното нещо, което творецът вижда. Няма нищо по-прекрасно от това! Един подобен момент може да ви преобърне изцяло. Променя представите ви за живота, а понякога дори целите и мирогледа ви. Тогава ще се чувствате най-обичаното и обгрижвано същество на цялата вселена. Можете да излезете извън тялото си... и го правите. Духът ви напуска тялото ви и обхожда непознати досега места. Тази безтегловност, емоцията и чувствата, които изпитвате... Никога повече няма да ги усетите... с никой друг!

 

            Само един творец може приживе да ви въведе в рая. Само той може да спре сърдечния ви ритъм, потока на кръвта във вените ви и въпреки това да сте живи. И то толкова живи, колкото едва ли ще бъдете отново. Той може да ви покаже съвършени светове само за миг, пък било то и измислени. Повярвайте му за миг... Това е може би единствената ви възможност. Утре едва ли отново ще бъдете неговата муза.

 

            Не се сърдете на творците. Те просто са такива. Ако на следващия ден ви е заменил, това съвсем не означава, че вчера не ви е обичал с цялата си същност. Това е тяхната дарба и наказание. Вечно бродещи и търсещи своето вдъхновение.

 

            Ако срещнете такъв човек – обичайте го, макар и за ден. Отдайте му се, защото той ще ви се отдаде напълно. А когато този миг с него отмине, не страдайте. Просто се радвайте, че сте били неговото вдъхновение. Радвайте се, че сте го срещнали, защото това се случва твърде рядко!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...