18.01.2013 г., 15:40  

За творците

2.1K 1 3
1 мин за четене

        

 

            Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?

 

            Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важното нещо, което творецът вижда. Няма нищо по-прекрасно от това! Един подобен момент може да ви преобърне изцяло. Променя представите ви за живота, а понякога дори целите и мирогледа ви. Тогава ще се чувствате най-обичаното и обгрижвано същество на цялата вселена. Можете да излезете извън тялото си... и го правите. Духът ви напуска тялото ви и обхожда непознати досега места. Тази безтегловност, емоцията и чувствата, които изпитвате... Никога повече няма да ги усетите... с никой друг!

 

            Само един творец може приживе да ви въведе в рая. Само той може да спре сърдечния ви ритъм, потока на кръвта във вените ви и въпреки това да сте живи. И то толкова живи, колкото едва ли ще бъдете отново. Той може да ви покаже съвършени светове само за миг, пък било то и измислени. Повярвайте му за миг... Това е може би единствената ви възможност. Утре едва ли отново ще бъдете неговата муза.

 

            Не се сърдете на творците. Те просто са такива. Ако на следващия ден ви е заменил, това съвсем не означава, че вчера не ви е обичал с цялата си същност. Това е тяхната дарба и наказание. Вечно бродещи и търсещи своето вдъхновение.

 

            Ако срещнете такъв човек – обичайте го, макар и за ден. Отдайте му се, защото той ще ви се отдаде напълно. А когато този миг с него отмине, не страдайте. Просто се радвайте, че сте били неговото вдъхновение. Радвайте се, че сте го срещнали, защото това се случва твърде рядко!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...