Възможно ли е човек да е абсолютно сам, съвсем сам на целия този огромен свят? И ако е така, защо по дяволите, този човек трябва да съм аз??? Нима съм толкова ужасна??? Не, не искам да мисля така… и без това ме боли достатъчно силно! И отново тоя шибана мисъл сковава съзнанието ми! САМА! ВИНАГИ САМА…и неразбрана! Но сигурно вената е в мен? В мен ли е? а ако не е в мен, тогава в кой е? има ли изобщо виновни или всички сме случайни жертви? А Господ има ли го? И ако го има тогава защо не ми помага, когато така силно се моля за това, обляна в сълзи, събрала последните капки от без мислената си надежда? Да без мислена! Защото най-голямата ми грешка се крие в това,че си позволих да мечтая! А сега когато мечтите ми са така силни и големи, те разкъсват душата ми и искат да излязат навън…да избягат от мен и невъзможността да ги осъществя!!! Колко съм жалка! Мразя себе си повече от всичко, но още повече съжалявам горката си душа, заключена в моето уродливо тяло! Но може би все още има надежда за ...