Сънуваше ли?Още не можеше да  повярва на случващото се.Дали наистина тя бе до него или това е само фантазия?

Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?

Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбоко.Сигурно отстрани изглеждаше като глупак. Искаше да каже нещо,но се чувстваше безсилен дори да помръдне устните си.

Какво се случваше?Винаги в нейно присъствие в главата му беше хаос,а сега осъзна,че наистина е влюбен.Страхуваше се да го признае пред себе си.Не се залъгваше с илюзии-знаеше много добре,че те не могат да бъдат заедно НИКОГА.Но така силно я желаеше!И това беше голямата му тайна.

Тя продължаваше да говори.Колко време стояха така, изолирани от света?Изобщо времето вървеше ли?Сякаш всичко бе обгърнато в мистерия.

Движението на устните и го побъркваше.Какво напрежение!Трябваше да избяга веднага от жената,която го привличаше като силен магнит.В противен случай щеше да извърши лудост.

Каза няколко думи и се отдалечи неохотно.Сърцето му галопираше,въздухът му спираше между няколко въздишки,краката му бяха като от олово.Все още усещаше парфюма и...

За първи път в живота си изпитваше такива чувства.Емоциите го разтърсваха.Защо любовта трябва да е забранена?

Най-странното е,че въпреки всичко той не иска да потъпка любовта,носеща му толкова много болка.Щ е продължи да я пази в тайна.И безпаметно ще търси пленителния и загадъчен блясък на нейните кафеви очи!