Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти...
от ежедневието ти, разбираш проблемите му,
помага ти с каквото може и ти му отвръщаш със същото...
Изживявате прекрасни дни и нощи...
Даваш му внимание, пълна подкрепа... загриженост...
Но проблемите го затрупват,
ежедневието го държи и товари
и всички спомени отминават...
Минава време...
всяко търпение за миналите дни и спомени се отмива...
и така хората се отчуждават...
в споделените си тайни те съжаляват...
за доверието и частицата от себе си, която дават...
И така ли трябва да се забравят?