petq-marinova (Петя Маринова)

Прости ми, за да намеря покой 🇧🇬

Здравей, ...,
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя ...

petq-marinova

Prose » Letters

2012-02-14T20:02:51+02:00 1.7K

Монолог с въпроси 🇧🇬

Колкото и страници аз да напиша, не ще опиша това, което изпитвам към теб. Да събера мислите си на листите не бих могла, защото с всеки ден всичко гори и се разпалва в мен, лежи на сърцето ми и копнее за теб, за частица внимание и да те види отново… Желанието е толкова голямо, че всеки изминал ден в ...

petq-marinova

Prose » Letters

2011-05-10T21:41:33+03:00 1.3K

Забравено приятелство... 🇧🇬

Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...

petq-marinova

Prose

2011-04-20T23:33:21+03:00 1.7K

10.10.10 завинаги 🇧🇬

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...

petq-marinova

Prose » Short stories

2011-03-16T20:35:24+02:00 1.7K 3

Безлюдна душа... 🇧🇬

14.06.2010, 08:14

petq-marinova

Prose

2011-03-15T19:08:19+02:00 1K

Изпиващи съвестта 🇧🇬

Нерви, изпиващи съвестта ми, полазиха останалата ми гордост, пълзяха и се увиваха като паяжина и образуваха мрежа, която ме задушаваше. Внезапната болка в стомаха ми беше навсякъде, не ми достигаше въздух, а мисълта още повече помрачаваше състоянието ми... Представата за подлата постъпка на приятел ...

petq-marinova

Prose

2011-03-08T20:34:12+02:00 1.3K 2

Ти си 🇧🇬

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...

petq-marinova

Prose

2010-11-26T10:44:48+02:00 1K

Звездни мечти 🇧🇬

Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...

petq-marinova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-08-15T21:12:52+03:00 1.1K 1

Мрачен ден 🇧🇬

Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...

petq-marinova

Essays » Personal

2010-07-30T21:43:51+03:00 1.7K 1

Благодаря ти... 🇧🇬

Сърцето на стиха видях аз онази сутрин, в която ти бе с мен. Приказката, която две мечти сътвориха, започна с историята за момичето-сянка, изгубило се в мрака. Нейното начало бе започнало от лунната светлина, която огряваше небосклона, а бледите сенки обладаваха нощта и се сливаха в мъглата. История ...

petq-marinova

Prose

2010-07-21T21:27:20+03:00 1.1K 1

Нощ край реката 🇧🇬

Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...

petq-marinova

Essays » Personal

2010-07-01T13:13:45+03:00 1.6K

Дъжд 🇧🇬

Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...

petq-marinova

Essays

2010-06-30T11:48:44+03:00 2K 1