ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо към гробището с надежда там да получим нещичко за ядене. Задушница е, днес всеки раздава храна за упокой на душите на мъртвите, надявах се някой ще подаде нещичко и на нас. Толкова много хора бяха дошли да почетат починалите си близки. Сякаш целият град се беше преселил на гробищата. Всяка жена носеше пълни торби с лакомства, каквито от три години не бях вкусвал – топли питки, колбаси или кебапчета, вафли, кифли, бонбони, варено жито със стафиди и орехи…Някога го обожавах, смесено с натрошени бисквити, канела и ванилия, поръсено с пудра захар, както го правеше баба ми. Можеше и с глътка вино или ракия да сгрея за „Бог да прости“ гърлото си.
Толкова бях гладен! Втори ден нищичко не бях слагал ...