Dec 11, 2007, 8:12 PM

Заедно

  Prose » Others
1.2K 0 0
Заедно

Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник  заедно. Ходеха едва от  три месеца, но знаеха всичко един за друг. А и толкова се обичаха. Вече не можеха без присъствието на другия. Те още бяха в началото на пиянството, наречено любов. И двамата бяха подготвили за другия нещо малко, но много ценно - сърцето си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...