Сметището на София се намираше в Богров. Боклукчийски коли още от пет сутринта отбиваха от магистралата. По черния път към него пъплеха през целия ден, докато не се изредяха всички общини. Лятото бе от най-горещите и процеси на гниене от години изпълваха въздуха, като смрадта понякога се рееше на вълни чак до кварталите. Гъста, набиваща се в очите и дробовете, заедно с милиони мухи, можеше да те накара да повърнеш на момента. Булдозеристите, шофьорите и други попаднали там се опитваха да не и обръщат внимание, защото това бе работното им място а циганите живееха и не я забелязваха. Събрани от цяла България да работят за изхранването си, те сортираха вторични суровини за борците – стъкло, хартия, желязо и ги товареха на специални камиони. Така бе години наред. Борците наемаха периодично скитници от ромски произход, от разни места и с жълти стотинки ги подкупваха, за да работят за тях. Несъзнателно бяха образували малко гето в Богров, на сметището. Отново периодично се събираше хайка от ...