Заключени спомени
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се връщаше назад във времето. Толкова старателно се опитваше да забрави през всичките тези години. През деня беше по-лесно, но нощем… нощем спомените се завръщаха, като червеи, пълзейки навсякъде, и тя се събуждаше крещейки и обляна в сълзи. Не искаше да си спомня! Когато през деня, телефона звънна, Марта помисли, че дъщеря и я търси. Рядко някой друг се сещаше за нея. Когато вдигна слушалката, чу дълбок мъжки глас, който я покани да се върне там. Навършваха се шестдесет години, от ужасяващия ден, в който с майка и преминаха през портата на концентрационния лагер в Замоч. Щели да се съберат оцелелите от кошмара, по случай годишнината и всеки щял да разкаже своята история. Подготвял се документ ...