Apr 18, 2023, 8:24 PM

Замръзнала в живота

  Prose
696 0 0
1 min reading

Тя седеше на края на моста, гледайки реката, която тече под нея. Вода се движеше бързо и силно, все едно иска да я завлече със себе си. Тя се чувстваше като част от тази река - изплакана и безсилна. Очите ѝ бяха празни и безжизнени, като да не видят нищо. Гледаше в далечината, но мислите ѝ бяха в друго място. Всичко ѝ се струваше безсмислено и празно. И все пак, тя не плачеше. Вместо това се чувстваше замръзнала и безчувствена, като да не може да усети нищо повече. Тъгата беше там, но не във формата на сълзи и крясъци, а като тежест в сърцето ѝ. След дълго време, тя се изправи и се обърна към моста. Взе дълбоко въздух и се издърпа назад. Беше време да продължи напред, поне пред хората да изглежда така, но всичко, което се случваше я държеше като с окови около сърцето ѝ. Не знаеше защо е сама и не искаше да бъде. Имаше чувството, че с присъствието си смущава хората около нея. Нуждаеше се от някой, който беше способен да пречупи ледената скорост на емоциите и да ги превърне в светлина и надежда. Животът продължаваше и тя трябваше да продължи да живее в него, дори и да беше сама, замръзнала и пълна с тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлослава Колчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...