xteahx (Теа Шадикс)
9 3
Aug 22, 2013, 1:00 PM

Замълчи 

  Prose » Others
5.0 / 1
849 0 3
2 min reading
Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Разпадах се на парчета, натрошавах ги на прах и ги разпръсквах над пропаст. Съзерцавах я, седях на ръба и се питах кога ще пропадна, кога ще приключа.
С проклетата си студенина отблъснах толкова много хора, хора, които ми липсват сега. Несигурността беше като течение, което блъскаше тялото ми по скалите. Удар след удар дробовете ми започваха да отказват. Всяка глътка въздух беше болка. Потъвах и мрака и студа и самотата бяха единствените ми приятели. Както можеш да предположиш обаче, те не ме дърпаха към повърхността, а тъкмо обратното.
Грешах. Стъпвах накриво и отпращах тези, които ми подаваха ръка. Мислех, че проявявам агресия, показвах що за его имам. Всъщност лъжех несъзнателно, не показв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теа Шадикс All rights reserved.

Random works
  • JujuBuju (Миглена Миткова) Неприказка
    Неприказка
  • Stay-C Eadweard Fearless
    It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk a...
  • Burns The Shoes Thing
    I’m not used to talking to big crowds. Not even like medium or smaller ones. The only time I’m comfo...
  • Burns Hypervisual
    Hope is... Her, in the mind's eye Dancing barefoot On a carpet of broken glass Of reality's mirror ....

More works »