Замълчи
Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Разпадах се на парчета, натрошавах ги на прах и ги разпръсквах над пропаст. Съзерцавах я, седях на ръба и се питах кога ще пропадна, кога ще приключа.
С проклетата си студенина отблъснах толкова много хора, хора, които ми липсват сега. Несигурността беше като течение, което блъскаше тялото ми по скалите. Удар след удар дробовете ми започваха да отказват. Всяка глътка въздух беше болка. Потъвах и мрака и студа и самотата бяха единствените ми приятели. Както можеш да предположиш обаче, те не ме дърпаха към повърхността, а тъкмо обратното.
Грешах. Стъпвах накриво и отпращах тези, които ми подаваха ръка. Мислех, че проявявам агресия, показвах що за его имам. Всъщност лъжех несъзнателно, не показвах какъв характер съм, а просто се отдавах на страха.
Мечтаех. Нищо нередно, нали? Чувствам се ужасно, знаейки, че мечтите ми не ще се сбъднат. Можеш ли да предположиш защо? Защото, по дяволите, мечтая за неща, които за вас са НОРМАЛНИ.
Не си виждал и една сълза в очите ми, нали? Казват, че не съм способна на това. Е, предполагам само аз си зная.
Съдех. Позволявах си да коментирам, да казвам неща, които не би трябвало. Години по-късно осъзнах колко боли да те съдят, да те мразят, заради заблуда.
Криех се. Никога не позволих на никого да бъде толкова близо до мен, да ме познава както дланта на ръката си и боли. Да, боли. Не искам винаги да обяснявам, да се оправдавам. Защо хората не могат просто да затворят очи и да кажат 'добре'.
Затворих се. Отхвърлена бях от хора, които исках отчаяно в живота си. Усещах студ и никой не беше там.
Бягах. О, колко бягах. Проклета да съм, колко много бягах. Дори когато ме искаха, аз бягах, защото нормалните хора печелят щастието си, а аз се страхувах от него.
Замълчи, огледай се и недей да тъжиш. Погледни назад и се усмихни за миналото. Аз нямам много причини, но ти намери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теа Шадикс Всички права запазени
