ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Клейтън и Тайра се готвеха за един малък съботен обяд, в който да се видят и да разменят няколко думи помежду си. Поръчката им беше готова и сервитьорът им поднесе ястията, които си бяха поръчали. Клейтън се беше спрял на пилешко филе на скара с пържени картофи и салата, а Тайра бе фен на по-леките храни и нейната порция се състоеше от печено рибешко филе в доматен сос. Преди да започнеха с обяда вдигнаха наздравица с чашите си с вино и отпиха по глътка.
– Поздравления за играта миналата неделя! Отборът се представи чудесно. Очаква ви страхотен сезон. – Каза му Тайра, преди да сложи в устата си първото парче риба от обяда си.
– Трябваше да спечелим. Това бяха плановете ни. Цяла седмица тренирахме, за да постигнем положителният резултат! Имаме желание и да стигнем до супер купата. Това означава много упорита работа. – Обясни й Клейтън.
– Ще се радвам да ви видя на супер купата! Започнахте сезона доста добре, имате две победи. – Тайра му дари топла сестринска усмивка.
– Не забравяй, сестричке, че има доста до края на сезона. Тези две победи не говорят нищо, но са добър старт. – Клейтън й припомня и наряза остатъкът от пилешкото си филе.
– Не трябва да спирате да играете, както до сега и ще стигнете далеко! – Тайра му каза с кураж.
Американският футбол е труден спорт за тези, които нямат талант в него. Но Клейтън и съотборниците му бяха талантливи и в първите две седмици го доказваха с победите им над противниците им.
– Не тормози хубавата си главица със задълженията на треньора! Кажи ми при теб как върви? – Клейтън смело затвори темата за професионалната си кариера и обърна разговора в посока към сестра му.
– Всичко е както винаги. Работим над нова колекция, която ще изложим на манекените на витрината следващият месец. Доста сме натоварени с Джорджи, но почти сме готови със скиците. Отбих се през седмицата в шивашкото ателие и шивачките ни започват да шият някои от дрехите. – Разказа му Тайра.
– Не знам защо го наричаш ателие, като си е цяла мини фабрика?! – Клейтън не можеше да сдържи смехът от думите си.
– Просто съм свикнала така. – Срамежливо му отвръща тя.
Брат й винаги ще намереше с какво да се шегува с нея.
– Как е Крисчън? – Клейтън се сети за вече миналото корабно парти.
– Той е доста добре. Каза, че си много талантлив на игралното поле. Сигурно не съм ти казвала, че той и Джорджия са заедно? – Тайра отговори на въпроса и го вкара в някои от новостите за приятелката й.
– Това се казва новина! Как са нещата между двамата?
– Не много сигурни! Проблемът е, че тя е тук, а той във Вашингтон. Всъщност, не искам да се бъркам в нещата им. Без разрешението на Джорджи, това ме прави лоша приятелка. – Сподели тя на брат си и отпи глътка от виното си.
– Правилно мислиш. – Клейтън съжаляваше, че нямаше никакво право да се бърка в нещата и живота на Джорджия, за да изпиташе Крисчън така, както само той си знаеше.
Тайра беше най-голямата щастливка, че имаше брат като него, за да се грижи за нея. И за Клейтън беше голямо удоволствие да го прави, а за мъжете, които искаха да се доберат до сестричката му беше безплатен билет до Ада.
– Гледам да стоя на разстояние, за да не изглежда така, сякаш се опитвам да я контролирам. – Тайра продължи разговорът, и изяде последният остатък от ястието в чинията си.
– Ако нещо я притеснява, ще ти сподели! – Клейтън се усмихна на сестра си и изтри устата си с кърпата до чинията му, след като и той привърши с обяда си.
Тайра дочу звъненето на клетъчния си телефон от чантата й. Разрови се в нея, за да го намери и да отговори на обаждането. На дисплея се изписваше номер, който тя не знаеше. Натисна зелената слушалка и каза учтивият си телефонен поздрав.
– Ало!
– Тайра? – Каза й името мъжки глас от другата страна на телефонната линия.
Тя не можеше да разпознае гласът от отсреща.
– Да. – Кратко отвръща тя.
– Бруно е! От корабното парти на Крис. – Каза й той.
Сега вече беше ясно на Тайра, кой се обаждаше.
– Здравей! Как си? – Попита го тя, изпълнена с чувство на вълнение.
– Добре. Ти как си? – Той също я попита.
Цяла седмица нямаше търпение да дойде събота, за да й се обади и чуе. Споменът за красотата й го преследваше през всичките дни. Нещо, което му се случваше за пръв път.
– Аз също съм добре. – Отговори му Тайра.
Клейтън следеше с голямо любопитство разговорът на сестра си. За сега, все още не можеше да каже с кой говори. Но и това щеше да разбере.
– Кога желаеш да те взема от вкъщи тази вечер? – Бруно се отправи към повода поради, който й се обаждаше.
– Какво ще кажеш за осем? Надявам се да не е много късно за теб.
– Не е никакъв проблем за мен. – Отговори й Бруно.
– Чудесно! Тогава ще се видим в осем. – Отвръща Тайра с широка усмивка, която Бруно не можеше да види, но очите на Клейтън бяха все още върху нея и той я виждаше достатъчно добре.
От всичко до тук разбираше, че сестричката му си уговаря среща! Но с кого? Джорджия? Не, едва ли беше тя. След обяда Тайра се връщаше в бутика и там ще се види с нея. Тогава, кой искаше среща с Тай? Любопитството му ставаше още по-голямо!
– Дадено. Точно в осем ще бъда при теб! Чао. – Каза Бруно и прекъсна пръв телефонният разговор.
– Джорджия? – Клейтън веднага премина към разпита си.
Понякога успяваше да играе глупак, доста добре. Не можеше направо да я попита, кой й е звъннал. За това играта на налучкване му даваше прикритие.
– Не. Беше Бруно. Най-добрия приятел на Крис. Запознахме се на партито. Наложи се вечерта той да ме върне във вкъщи. – Тайра му разкри всичко.
Всъщност, тя никога не криеше нищо от него.
– Нов обожател? – Кратко я запита Клейтън.
– Просто иска да ме рисува. Няма да те лъжа, харесвам го! – Отговори му тя.
– Значи, нов обожател! Ще имам ли честта да ме запознаеш с него? – Невинно й каза той.
– Когато си свободен ще го направя. – Тайра му отвърна с топла усмивка.
Мислено, Клейтън се надяваше да стане скоро. Последният тип, с който си имаше работа беше преди около година. Оказа се, че се поддаваше доста бързо на изкушенията на греха. Клейтън, дори нямаше време да се позабавлява с него малко повече. Харесваше му, когато са по-упорити! Лесните мишени не го удовлетворяваха.
– Казваш, че иска да те рисува! Значи е художник?
– Колега е на Крисчън. Ще управлява галерията му, тук в Ню Йорк. – Обясни му Тайра.
– Чудесно! Мога да го помоля за мой портрет. – Клейтън се опитваше да намери повод, заради който да можеше да се срещне с него. – Готов съм да му платя за работата!
– Ще му кажа и ще се опитам да уредя нещо.
Горката Тайра, нищо не подозираше какво се крие зад повода на брат й да се срещне с Бруно.
– Ще ти бъда благодарен, ако го направиш. – Клейтън й се усмихна по този начин, както когато бяха деца. – Един портрет, в който съм облечен в екипа на отбора ще стои добре в дневната на апартамента ми.
– Съгласна съм с теб! Лично аз ще сложа моята картина вкъщи. – Тайра му отвърна също с усмивка.
– Обожавам компанията ти, но трябва да тръгвам. Дългът към отбора ме зове. Утре ще ти звънна. – Клейтън погледна към часовника си и извади пари, за да плати обядът им.
С края на окото си засече погледът на сестра си, който той много добре знаеше какво означава. Тайра винаги искаше тя да си плаща, дори фактът, че брат й желаеше да го направи, това не променяше нищо за нея.
– Не ме гледай така! Плащам ти обядът и точка по въпроса. – Каза й той със сериозен тон в гласа си.
– Знаеш колко мразя това! – Намръщено му отвръща тя.
– Да ти изглежда, че ми пука за този твой принцип? По дяволите, аз съм брат ти! Имам правото да го правя.
– Добре. Но само този път! – Тайра се съгласи да приеме почерпката му.
– Проклятие, от както си изкарваш сама пари, не искаш да чуеш някой да плаща за теб. – Клейтън й говореше, докато я изчакваше да си облече палтото, преди да тръгнеха за изходната врата на ресторанта.
Денят беше студен септемврийски обед.
– Клей, знаеш, че не ми харесва. – Обърна се Тайра към него, след като двамата застанаха на улицата, преди да се разделят.
– Имаш доста странни принципи. Не обичаш да плащат за теб, но си готова да платиш за другия! – Това нещо винаги беше карало брат й да мисли на него и да не може да си го побере в главата.
– Просто съм такава. Нека да не те задържам. Не искам да закъснееш за тренировките си. – Тайра търсеше спасение за прекратяване на темата за както го наричаше Клейтън „странния й принцип“.
– Както желаеш. Обещавам утре да ти се обадя. – Той пое Тайра в прегръдките си и силно я притисна към себе си.
– Знаеш, че те обичам, нали? – Каза му тя с топъл глас.
– Знам, но ти не знаеш, че аз те обичам повече! – Отвърна й Клейтън по начина, по който го правеха вече двайсет и шест години.
Двамата се отдръпнаха от прегръдката си и се разделиха в срещуположни посоки на улицата.
Клейтън тръгна към паркираната си кола, за да тръгнеше към стадиона, а Тайра тръгна пеш към бутика си, който беше на две минути близо до ресторанта.
По-късно щеше да се прибере и да се подготви за срещата си с Бруно. Нямаше търпение да го види отново. За пръв път се чувстваше леко нервна, че имаше среща с мъж. И тя не знаеше какво я кара да се чувства така, но Бруно беше нещо по-специално от предишните, с които се е срещала. Той я грабна по начин, който и тя не можеше да разбере. Може би и Джорджия се чувстваше така с Крисчън. Тайра знаеше, че приятелката й е влюбена в този мъж. Дали и с нея се случваше това? Но как беше възможно? Та тя го беше виждала един-единствен път! Хората казват „Любов от пръв поглед“. Нима и на нея й се случваше това? Джорджия й каза да се отдаде на момента, и тя смяташе да направи точно това.
По-късно щеше да разбере отговорите на всички въпроси, които се въртяха в главата й. Колкото и да ги мислеше, сега нямаше да ги получи. Ще изчакаше всичко да й се изясни с времето. Най-важното беше, да спре да си мисли, че е прокълната! Този път приемаше да се бори да бъде с този мъж за дълго.
© Ай. Джи. Лилит All rights reserved.