ЗАПОЗНАНСТВОТО

„Страхотна...!” – бе първата ми мисъл.

А втората ми мисъл бе малко мръсничка: „Супер бедра! Дали ще се отворят широко за стотачка?”

Такъв си бях. Романтично-циничен! Като Двуликия Янус.

         Тя се къпеше в мъжки погледи на всяка крачка. Червена копринена рокля – падаща свободно, но подчертаваща всичко, което бе под нея. Тъмно руса коса, чиито едри къдри галеха загорелите ù рамене при всяко нейно движение. Гърдите ù дръзко се опитваха да пробият коприната с върховете си, сякаш казваха „Гледай нас!” И аз ги гледах! И си представях как дланите им усещат тяхната плътна свежест след полунощ. И си представях как пропадам в тъмно-виолетовите ù очи...

         Премина уверено през цялата зала, сякаш това дефиле на красотата бе най-естественото нещо, което вършеше днес.

И разговорите спряха!

Тя седна пред бара на едно от онези високи столчета, чието предназначение бе само едно – да демонстрират пред разположилите се по масите всичките прелестни предизвикателства на женския чар. Кръстоса грациозно глезени и запали една тънка цигара, която бе последната краска в портрета на съвършенството ù.

Краката ми сами ме отведоха към нея. Седнах на съседния стол. Гърлото ми бе пресъхнало като Сахара! Че и повече... Но въпреки това, успях да кажа:

- Какво ще изберете – да Ви почерпя едно-две мартинита или направо да Ви дам сто лева!

Тя не реагира. Това ме стимулира още. Падах си по „трудните” жени, които умееха да подхванат играта от самото начало.

- Вероятно не съм от най-атрактивните мъже в залата, но пък съм единственият, който се осмели да Ви заговори. В едно съм убеден обаче – аз съм „господин желаният пич”. И почти съм сигурен, че сте тук именно заради мен...

Извърна глава, но погледът ù бе по-скоро безучастен. Влуди ме! После продължи да наблюдава в огледалото зад бутилките отсреща. Пресегнах се зад нея да ù приближа един от пепелниците. Докоснах я с тяло неволно, но не пропуснах да отбележа:

- Усетихте ли как между нас премина искра? Не, не там... по-надолу!

Тя не ми обърна никакво внимание. Надмина себе си, уверявам ви!

         - Знам, че говоря много! Но  правя това, единствено за да прикрия желанието си да се почувствате най-щастлива с мен.

         Повдигна рамене безучастно. Беше неотразима! Продължих:

         - Позволявам си да фантазирам, как ли бихте изглеждали, ако ме видите съвсем гол пред вас. Не искате ли да Ви поканя да отидем някъде – например на китайска храна и едно чукане? Или имате нещо против китайската храна тази вечер? Или пък не вярвате в любовта от пръв поглед? Готов съм да изляза на часа и да вляза, само и само да ме погледнете поне веднъж...

         Изтегна се напред и аз успях да надникна през деколтето ù. Наистина си играеше с мен! Това ми даде криле:

         - А дрехите Ви! Те биха изглеждали фантастично – разхвърляни по цялата стая в малките часове на нощта.

Бегла усмивка премина през ъгълчетата на устните ù. Продължих почти в несвяст от възбуда:

         - Вие сте най-красивата жена тук. Вероятно сте самотна в живота именно поради този факт. Мъжете наистина се чувстваме несигурни до такива прекрасни създания... Стоим някак си нелепо. Страхуваме се да не ги изгубим, защото сме фатално влюбени. Ревнуваме...

         Тя вече се бе извърнала към мен и ме гледаше в очите. Боже, това бе сън! Бе отворена за фронтална атака! Почти я бях прегърнал през кръста:

         - Наричай ме Алекс, шепти името ми, докато дойде време да го крещиш в обятията ми! Кажи ми твоето, за да го мълвя до края на дните си...

- Жйечка от Айтос! И к'о ша пра'им сига? Шъ мъ караш ли нйейде?

Автор: Михаил Конярски