Заседнал си ми в утробата и ме мъмриш, задето ти било неудобно!
Просто Сънувано.
Ха-ха!
Смешно ми е.
Стига си питал защо.
Не разбираш ли...
Заседнал си ми в утробата и ме мъмриш, задето ти било неудобно!
И на мен не ми е лесно. Де да можех да те изхвърля някакси. Проклетото, очаквано от почти четири години, разтваряне на шийката на матката не идва и не идва! Не ми изтичат водите... Не чувам плача ти. Не мога да те докосна, да ти се нагледам, да ти се нарадвам, да ти се радвам, колко си малък и безпомощен, и зависим. А ти просто си заседнал в мен, сковал си се в позата си и се опитваш да преплуваш Ламанша ми. Най-лошото е, че дори не си мъртъв.
Кога ще излезеш, по дяволите?!
За какво ти беше револверът на баща ми, който тайно изтръгнах от топлото му леговище, докато сънуваше асистентката си в латексов скафандър. Та нали точно ти искаше за кой ли път да се застреляш, за да ме оставиш да почивам в мир. И всеки път беше пръв и последен, но защо все още си тук?! Този мир се превърна в глупава война с още един тон глупави страници. Глупаво е да се лашкаме от носталгични коловози по изтъркани паважи и недовършени магистрали до недоразвити органи. Глупаво е да скачаме от въздушни кули без спасителни въжета. Глупаво е да се катерим по свлачища, чиито спасителни мрежи сме хвърлили в морето от плачещи върби. Глупаво е да убиваме паяци, за да се любим в паяжини. Глупаво е да разкъсваш озонови дупки в небето ми, които не могат да ти устоят и да ги разширяваш с намека за твоето засмукване. Глупаво е да риташ егоистично дъгата, която изгрява, за да види усмивката ми. Глупаво е да ме гледаш от високо, когато си там долу, там долу в мен. Смешно ми е, че слабоумните ти очи никога не видяха какво всъщност можеш. А ти можеш да се махнеш. Можеш. Смешното е, че си примирен, че ти е комфортно, че ти е добре, че ти е перфектно да си глождиш болните ми фантазии...
Дяволски, дяволски глупава съм...
Дяволски, дяволски хубав си...
И ти е хубаво в мен.
Смешно ми е, че се смееш отвътре на всеки, който допусна да проникне зад завесите на моя рай. Как е хубаво да се разсмиваме. Тъжно е, обаче, че никога не беше ти.
И сега ще ме довършиш.
Ти и проклетото ми въображение.
Някой слънчев ден ще ми причините смъртоносен екстаз.
Такъв, какъвто няма да съм в състояние да понеса.
Ти ще си ме изморил.
От опити да покориш Ламанша.
Аз ще съм се примирила.
След опити да те удавя.
Но дотогава ще се абстрахирам някак от разяждащата ти неузнаваема усмивка, която се увива почти болестотворно около безбройните ти плацентни маски, които пръскат с жлъч всички мъже, жени и деца, които ме обичат. Дотогава ще си правя йогата, ще се извисявам духовно, ще вещерствам, ще отварям чакрите на ръцете си, за да мога, когато дойде Денят, да те взривя само с докосване. Заслушаваш си го.
Та...
Това е смешното.
Заседнал си ми в утробата и ме мъмриш, задето ти било неудобно…
Смешно е, че се разсмиваме.
Смешно е, че те сънувам.
Изобщо ми е смешно, че още те обичам.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Супер ! Още !
-
То това заседналото си е за обичане, Йоанче... Диво и непредсказуемо, потенциален пациент на психоложката вкъщи с всичките му неординерни прояви, адски неклиширано и непобиращо се в никакви рамки, но готино до немайкъде с всичко това... Пък ако не можеш го роди, удави го в собствен сос, защото както се е разположило анаеробно в теб, да не вземе да се изроди в газгангрена и да те погуби.
Виж си там арсеналът от оръжия и си начертай стратегия.
P.S.
Радвам се и на чудесната ти проза. -
Странно настроение.Може.Най-младите сте пропити от фантастика.Всеки
бяга някъде,по всако време и във всяка възраст.Аз ще го приема като
бъдещето в теб,друг като любовта.Неясен палавник-също може.Привет.
Wali./Виолета Томова/ -
Шантаво и адски добро!
-
Хареса ми!
-
Кажи речи всичко се предизвиква от отприщени несъзнателни въображаеми срещи с въображаемата ми любов - моят синеок, доскоро безок,хубав принц , който обичам от край време - и неговото странно ревниво поведение напоследък. Като че ли той в момента се чувства излишен, но не иска да се маха, напротив, натрапва се. А аз търся някакъв приемлив начин да го прогоня, поне за известно време.
Трябва да отида на психоаналитик. Психологът вкъщи не ми е достатъчен.
^^ -
Сладка, я кажи от къде се взе тази вълнА, която е провокирала подобни "шашави" сънища, а?
-
знам, знам..
малко са шашави :д -
да ти имам сънищата, малката
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
