Защо?

Можете ли да обичате?

Знаете ли какво е да обичаш? И да бъдеш обичан? Повечето от вас знаят.

А кои от вас обичат, но не им отвръща със същото?

Кои от вас са запознати с тази гнусна болка?

Всички вие. А които не сте, не се безпокойте, ще дойде и вашият ред.

Аз седях там и го чаках, треперих, защото знаех, че ще видя ангелското му лице. Знаех, че ще го прегърна и заради този факт аз се чувствах щастлива. Когато той се появи, когато ме погледна, когато ме прегърна, когато ме поздрави, когато ми се усмихна... аз забравях за целия свят. За момент се бях откъснала от всичко живо на вселената. Земята не се въртеше, колите не шумяха по улиците, хората не си говореха, а в целия свят бяхме само аз и той. Беше красиво, за момент. Очите ми блеснаха, усмивката ми веднага се разля върху лицето ми, чувствах се щастлива... и дори желана. Той ме мисли за красива! Не помня как се влюбих... Трудно ми беше да преглътна, че... изобщо мога. 

Вървя с часове из града, обикалям, затрупана в мисли.

Вечер. Крясък, плач, истерия, скръб и болка... Болката е голяма и искам да спре.

Просто искам скапаната болка да спре. Никой не иска да бъде нараняван, но всеки рано или късно е, дали е съдба или просто карма никой не знае... Хората имат чувства. Могат да усещат. Имат сетива. Когато той ме докосна, някак си вече имаше правото да постъпи с мен по този начин. Когато ме погледна с очите си, някак си вече нищо друго нямаше смисъл.

За кратко, аз бях щастлива.